Dimitar Kaldamukov's blog

Толкова много се възхищавам на нашия премиер, че не мога да се сдържа и да не сложа една прекрасна снимка, показваща хорската подкрепа за него и неговата подкрепа за хората. Амин.

Винаги съм се учудвал на тази наша балканска черта да не познаваме съседите си. Колко от нас, например, са били в Босна и Херцеговина? През Сърбия минаваме само на път за Западна Европа. А Албания е някакво място, където трябва да се ходи въоръжен. Разбира се, не са малко и предубежденията. Гърците са византийци, турците са рязани (което обективно е вярно, но смисълът, който ние влагаме, е по-скоро обиден), румънците са цигани, със сърбите определено имаме проблеми. За Черна Гора, Албания, Хърватска и вече Косово трудно можем да кажем нещо. Е, може би само за Косово, предвид начина, по който стана най-младата държава.
Така или иначе, както аз, така и хората около мен, вярваме, че една държава се изучава, когато отидеш на място, когато ядеш храната й, говориш с хората й… Ние четем, разбира се, но прякото впечатление е водещо.

Така на 2 Май 2009 г. Пламен, Донка, Наско, Руканова и аз потеглихме на нашето балканскo пътуване. Ограничени във времето, искахме да видим максималното.

Ден 1 – Македония

Решихме, че няма как да пропуснем Македония. Изконно български земи, колкото и да го отричат македонците. Влязохме през Гюешево. Македонските митничари бяха ужасно бавни. Дават едни анкетни карти, на които трябва да попълниш данните си, включително и къде отиваш. Колоната от 10-на коли се точи около час. След като минахме границата хванахме пътя за Крива Паланака, Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар. Крайната ни цел беше Охрид, разбира се. На Гостивар обаче (където бяхме около 17:00) вместо на юг към Охрид се отклонихме леко на запад към Дебър. Искахме да видим какво е останало от някогашната Дебърско-Кичевска митрополия. С една дума – нищо. Дебър е само нов град, няма почти нищо какво да се види. Има една църква в началото на града, която изглежда стара, но ние пропуснахме. Пътят обаче между Гостивар и Дебър е рядко красив. Минава се през национален парк Маврово. Пътят е хубав, почти няма дупки. Има стойностни гледки.
Църквата при Маврови Ани
Изглед от Маврови Ани

Видовете валути, които носехме в момента

От Дебър през Струга влязохме в Охрид по тъмно. Разбира се, тогава разбрахме, че фаровете на колата не са настроени (светеха надясно и нагоре) и нямаше как точно тогава да не завали дъжд. Та влизането в Охрид беше особено екстремно.

Охрид е изключително красив град. Старата част особено. Много църкви, на върха е Самуиловата крепост, автентичният дух на града е напълно запазен. Ние така и не видяхме новите хотели (просто не искахме), но явно са извън града, защото в самия град кичозности нямаше. Спахме на квартира за около 12 евро на човек. Не пропускайте да опитате местния специалитет – змиорка. Както и разходка с корабче или лодка по езерото.

Среща с майка ми и леля ми, които бяха по същото време на почивка там

Така се рекламира сапун:

Самуиловата крепост

Охрид от Самуиловата крепост

Ден 2-3 Албания

Преди да влезем в Албания минахме през манастира Св. Наум, където е гробът на едноименния светец. Манастирът е на уникално красиво място в почти най-южната точка на езерото. Както обаче и влизането в Рилския манастир, например, входът е превърнат в бит пазар. В манастира могат да се видят и двайсетина пауна, които си ходят сред хората на свобода. Има хотелска част, но предполагам, че е доста скъпа. В самата църква може да се види образа на цар Борис като ктитор.

Църквата в манастира, където е гробът на Св. Наум

Границата между Македония е Албания е на около 2 км. След манастира. На албанската граница чакахме много. Помнете: ако колата не е на вашо име, ви е нужно пълномощно. Иначе няма да влезете в Албания. Други проблеми с митничарите нямахме. Задаваха прекалено много въпроси, но усещането, че влизаш в държава, която е била затворена за света до преди 15 г. е много интересно. На границата ви дават една бележка, че сте влезли, която бележка пазете, защото на излизане ви я взимат и палщате 2 евро. Някаква пътна такса мисля.
Първото впечатление от Албания определено не е добро. Най-близкият град до границата с Македония се казва Поградец. Градът е някаква пълна гадост. Целият в дупки и мръсотия. И виждаш как в дупките се носят мерцедеси и бентлита.

Змиорките се продават на пътя

Има няколко неща, които няма да забравя от Албания:
- Пътищата в градовете са ужансо разбити;
- Пътищата извън градовете са страхотни. Много, много по хубави от тези в България;
- Пътните правила на важат. Албанците не дават мигач. За нищо не света. Те карат Мерцедеси и не им пука;
- Има две презовни средства в тази държава: Мерцедес и Магаре. Това е;
- Градовете са много мръсни и прашни
- Нови пътища се строят с бесни темпове.

Определено може да се каже, че албанците наваксват. Много любопитни хора. Действително междуградските пътища бяха страхотни, докато тези в градовете ужасни. Много внимавайте по магистралата. На всеки 10 км. (цялата магистрала е около 100 км.) има кръгови движения. Ограничението е 90 км. в час. Албанците изпреварват по най-невероятни начини. Отвсякъде. Само и само да минат. Най-честата гледка по пътищата е някой самосвал запушил пътя, движейки се с 20 км в час (никога не отбиват, за да пропуснат колоната) и след него върволица от 20-30 коли. И всяка, изпреварвайки по най-лудия начин.
Албанците не говорят английски. И тъй като албанският няма прилика с никой европейски език, човек почти не може да се оправи, ако пита хората.
Нашата цел беше град Берат. В центъра на Албания. Древен християнски град. Дълго време в него са живели славяни и българи. Един от двата (заедно с Гирокастро) албански града обявени за паметници на Юнеско.
Разбира се, в Берат влязохме по тъмно. Отново след ужасен път в началото на град, който, разбира се, се строеше.
Вечерта ядохме страхотна вечеря.
На другия ден разгледахме стария град, Крепостта на града.

Старият мост на Берат:

Църква в скалите над грда:

Тръгнаме си по обед. В посока Дуръс. Искахме малко да видим албанското крайбрежие. Пълно разочарование. Поне в тази му част. Дуръс е нещо като нашия Слънчев бряг. Строят се хиляди хотели, слагат се палми. Самият град е много неприветлив. Няма въобще морска атмосфера. Пълно с гангстери.

Тук е най-големият амфитеатър на Балканите (според мен Епидавъра е много по-голям)

След това разочарование окончателно решихме, че няма да спим втора нощ в Албания и директно тръгнахме към Шкодра. За разлика от Дуръс Шкодра направи много приятно впечатление. Много чист град, европейски изглеждащ.

Забравих да спомена нещо много характерно за албанците. Годините комунизъм е изтрил според мен всякакви религиозни вярвания. Джамиите за занемарени, има дори много нови църкви. Албанките се носят доста разкрепостено облечени. Изобщо предубеждението, че трябвало да носим брадва в колата беше напълно неправилно.
От Шкодра до границата с Черна Гора са около 10-на километра. Но питайте, защото има голяма опасност да подминете отбивката, която е накрая на града. Минава се по един дървен мост. Това е маркерът.

Влизането в Черна Гора не беше приятно. Смея да твърдя, че черногорските митничари бяха най-големите копелета от всички митничари, които минахме. Набутаха ни да платим някаква еко такса (10 евро) и ни държаха доста. Искат и пълномощно.

Вечерта спахме в град Бар, който се намира близо до Будва. За около 15 евро на човек. В много приятрно семейно хотелче. Ако се интересува някой от координатите, нека ми пише на мейла.

Ден 4 – Черна Гора

Пътят по Черногорската ривиера е нещо много красиво. Това е едно от най-красивите места, в които съм бил. Будва, Котор, Св. Стефан са приказни места. Аз лично съм най-впечатлен от Котор. Много, много красив град. С крепостта, вклинена в скалите над града. А самият път, който се вие през залива, е магически. Тук мисля да приложа основно снимки.

Св. Стефан

Будва, старият град

По пътя към Будва

В Библиотеката на стария град

По пътя към Котор. МОнете по долния път през селата, а не отгоре. Тук изживяването е много силно. Колата е буквално на няколко метра от водата.

Крепостта над Котор

Котор, старият град

Много интересна подробност е и това, че заливът, на който са Будва и Котор е най-южният фиорд на Европа

Така или иначе, пленени от красотата на Черногорската ривиера, решихме да атакуваме и Дубровник. Беше съвсем наблизо зад границата с Хърватска.

Ден 5 – Дубровник и обратно

Дубровник е много красиво място, но мисля, че не може да се сравнява с Котор. Принципно много прилича на Венеция (все пак венецианци са го строили), но Котор е моят номер 1 в тази част на света.

Дубровник през нощта:

След като разгледахме Дубровник до коло обед, поехме обратно към България.
След бясно каране и 17 часа път бяхме в БЪлгария.
Помнете, че, ако се връщате през Черна Гора (към Сърбия), трябва да сте много внимателни,. Защото пътят е много опасен: почти 5 часа само стръмни завои над скали и море.

Стара столица на Черна Гора – Цетине:

Изгубихме 1.30 часа, докато чакахме ремонта на пътя в Черна гора. 1 час пътят е отворен – 1 час е затворен.

Цинизмът около регистрацията на СДС на няколко пъти ме караше да се чудя какво въобще правя тук. Защо се ядосвам и хабя, когато Партията все намира начин да ни накара да се чувстваме излишни и смачкани в собствената си страна. Когато виждам как с моите пари, усилия и нерви пълните некадърници, кадрували цял живот, строят хотели имат яхти и вероятно точно в този момент вечерят в някой безбожно скъп ресторант.
И все пак, когато погледна спокойно улицата навън, виждам частици смисъл в моето и нашето непрекъснато блъскане в стената от несправедливост. Виждам хора, на които не им пука, че джипът има 5 деветки на номера и спокойно си пресичат пешеходната пътека; виждам приятели, които не се ухилват мазно, когато ги спре КАТ, готови да подадат 20 кинта; виждам форумите, пълни с хора, които псуват и плюят това управление; виждам целия онзи малък процент, който е ядосан от това, че вече 60 години го правят на идиот.

Да, най-вероятно Партията и нейните разклонения (ГЕРБ, ДПС, Атака и другите плазмодии) ще спечелят тези избори. Най-вероятно СДС дори няма да е регистрирано за изборите. Най-вероятно самодоволните мутри ще ни гледат поне още 4 години и ще ни обясняват, че сме пълни тъпаци и че заслужаваме да духаме супата.

Обаче в целия този наш гняв и в цялата тази наша погнуса от това управление, от тези хора и от този морал има смисъл. Така, както има смисъл в това да не давам 20-те кинта на ченгето. Както има смисъл в това навсякъде и във всичко да търся справедливостта. И както има смисъл в това, когато се осера, да се извиня и да напусна. Ние няма да спрем да се борим за по-смислен и по-качествен живот. Ние няма да спрем да пишем и тръбим, че сте корумпирани, че сте некадърни и че сте безморални. Може тази ваша обществена система да ви подкрепя. Може винаги да излизате сухи. Но рано или късно това ще свърши. Защото вие не градите. Защото вие само грабите. А с вас горе ще вземете само душите си. Една едничка душа и цял един живот пропилян! В името на грабенето!
Ние, хората, които не искаме да живеем във вашия свят, искаме да ви кажем едно нещо:
Докато дишаме, ще се борим.

БСП ще доведе тази държава до смърт.

Гласувайте за коалицията на СДС, ако искате да има смисъл в нашия живот тук!
Знам, че не са идеални, знам, че имат кусури, но те са алтернативата на тази банда оядени престъпни олигарси, заради които всеки ден ние сме лишени от нормални пътища, нормално здравеопазване, сигурност по улиците и най-вече Демокрация. Защото онзи който жертва свободата за сигурността, губи и двете!
Това не е политически призив. Това е призив да спасим страната си!

Дори и молдовците се събуждат. Ние си спим. Сега на изборите пак ще поспим вероятно.

http://dnevnik.bg/sviat/2009/04/07/701519_demonstranti_v_moldova_prevzeha_prezidentskiia_dvorec/

Това е текстът на постановлението, с което МС дава близо 3 000 000 лв., за организиране на събития във връзка с годината на Русия в България. Не ми става ясно, защо тези, които си я организират и участват, просто не си я платят с пари от собствения джоб, а взимат от моите данъци. Чудя се колко ли училища могат да се оправят с 3 000 000 лв. Басирам се, че поне 10 – 15. Просто няма нужда от коментар.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 65 ОТ 20 МАРТ 2009 Г. ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЯВИ ПО ПРОГРАМАТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ГОДИНАТА НА БЪЛГАРИЯ В РУСИЯ ПРЕЗ 2009 Г.

В сила от 03.04.2009 г. Обн. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Министърът на финансите да предостави средства общо в размер 2 640 000 лв. за финансиране на дейностите по подготовката и организацията на прояви по Програмата за провеждане на Годината на България в Русия през 2009 г., приета с Решение № 61 на Министерския съвет от 2009 г., както следва: 1. по бюджета на Министерството на външните работи за 2009 г. – 545 000 лв.; 2. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за 2009 г., в т. ч. на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и на Центъра на промишлеността на Република България в Москва – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката – 2 095 000 лв. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2009 г.

Чл. 2. Министърът на финансите по предложение на министъра на външните работи и на министъра на икономиката и енергетиката да извърши налагащите се промени по бюджетите за 2009 г. на Министерството на външните работи и на Министерството на икономиката и енергетиката по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 3. Контролът по изпълнението на постановлението се възлага на министъра на външните работи и на министъра на икономиката и енергетиката.

Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на външните работи, на министъра на финансите и на министъра на икономиката и енергетиката. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

През изминалата седмица се състоя „дебат” между ГЕРБ и БСП. Слагам „дебат” в кавички, защото от срещата стана ясно едно – ГЕРБ е „Б” отбора на БСП. И БСП ще направи всичко възможно да легитимира ГЕРБ като основен съперник и опозиция за изборите. Защото им е удобно. Много, много удобно. ГЕРБ са предвидими, нямат опит, слабо подготвени, очевидно тоталитарна образувание, чийто лидер е расъл под крилото на Партията. Всичко това показва, че, ако някой има изгода ГЕРБ да е първи на идващите избори, това е БСП. Просто те ще им дърпат конците. Още повече, че двете партии са на еднаква позиции по повечето теми, които бяха дискутирани на „дебата”.Разбира се, дискусия нямаше. Сергей се поскара на умрелия Бойко, който очевидно имаше трудности в свързването на повече от две изречения.

Къде обаче са ДСБ и СДС в случая? Отново през седмицата двете партии поискаха дебат със Сергей. Той, естествено, отказа. Това да не е Бойко да му дърпаш ушите. Като на голямо овчарско куче, което се е напикало в хола. Серго знае, че ще бъде смачкан в дебат с Костов или Димитров. Защо обаче ДСБ и СДС не се държат агресивно? Ако продължават да се крият, те ще пропуснат златен шанс. А именно да се вмъкнат в пролуката, която ГЕРБ започва да открива.

ГЕРБ са балон под налягане. Цялото квичене по пресата, че щели да спечелят изборите е диктувано от платени журналистчета. Много е възможно и БСП да плащат, за да имат, както казах, удобния партньор. Никой не знае какво ще стане на изборите. Ако ДСБ и СДС обаче продължат зимния си сън, е ясно едно – ГЕРБ и БСП са в следващия парламент. Заедно с ДПС. Като цяло, картинка по-трагична от настоящата. Така че трябва да се действа. Да се обикаля по градове и да се обяснява, че БСП и ГЕРБ са едно, че са вредни за България и че те не трябва да бъдат оставяни да ни управляват. Не пак. Платените статии в Капитал, които ни показват колко елитна партия били ДСБ само вредят. Тия момчета и момичета (ДСБ и СДС) трябва да се смесят с народа и да почнат да говорят. Като за начало е нужна кампания в пресата за това как Серго го е страх да излезе на дебат с тях. Да се повтаря всеки ден. Едно и също – БСП са некадърни. Те не могат да управляват. Поне не така, както искаме. Ние не искаме и тяхното отроче – ГЕРБ. Защото ни омръзна да ни управляват татовци, охранени и прекарали цял живот на топло под крилото на Партията. Но се иска действие. Момчета и момичета, стига сте спали.

Днес чух „новината“, че социалният ни министър, големият професионалист и радетел за благоденствието на социално слабите – Емилия Масларова, се возила до Южна Корея с билет за 16 973 лв. Че какъв  е бил тоя полет, бе, мама му стара? То бива бизнес класа, бива топ комфорт, ама и една секунда преди полета да си купиш билета пак няма да е толкова скъп, бе.

Не е много понятно и защо е ходила там баба ти Масларова. Обувки ли е търсела, тоалети ли, тя си знае. Нещо важно трябва да е било. Ала Масларова. Може сега да внася южнокорейци у нас. Като нищо й е минало през кратуната. Важното е, че доста добре си живее на нашето гръбче дивата от Якоруда. Не знам дали и най-лакомите CEO-та имат такива билети като наш’та.

Но, както е ясно – за бой сме ние. За да търпиш такива кърлежчета, трябва да си ‘ептен прост.

За пореден път в понеделник Москва спря подаването на газ към своите договорни партньори. И ако предишния път от 2006 г. кризата не бе усетена така силно в България, сега нещата са някак по-различни. Някак по-студени. Могат да бъдат откроени няколко основни момента:

Пълната неподготвеност на българското правителство за каквато и да е криза

Два дни министър Димитров и Сергей Станишев не се разбраха знаели ли са или не за спирането на газа преди понеделник. Министърът заяви, че е знаел (странно защо не е предупредил поне промишлените производители, работещи с газ), министър-председателят след него каза, че информация не е постъпвала. Така или иначе резултатът е, че предприята разбраха, че газта им спира, едва когато започнаха да им се пренатоварват машините. Онези от тях, които са претърпели щети, могат да се замислят за искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в случай че държавните органи са били длъжни да ги уведомят.

Не стана ясно и колко е запасът на хранилището в Чирен (колко е следвало да бъде) и достатъчен ли е той, за да оцелее държавата поне временно по време на подобна енергийна криза. 

Опозицията поиска публикуване на договорите с Газпром. Напълно правилно. Поиска и одит на цените, на които България купува газ и доколко изчисляваната цена в долари за кубичен метър е коректно предвидена и отговаряща на реалностите в движението на американската валута. Отново логична стъпка. Но защо са спали досега. Спомням, че преди време вестник Дневник публикува договорите, подписани между Булгаргаз и Газпром и най-вече анекса, с който се увеличава и цената на газта. Напълно подкрепям обаче идеите на Мартин Димитров за обсъждане на догорите с Газпром в Парламента и разсекретяване на заседенията на ДКВЕР, чийто решения определят цената, на която плащаме ел. енергия, цената, на която си купуваме газ – решения, определящи движението на българската икономика.

На България спешно й е нужна нова енергийна стратегия. На сайта на Министерство на Икономиката и Енергетиката е качен проект на такава. Все още обаче не съм я прегледал, за да имам мнение дали проектът среща предизвикателствата пред страната. Ясно е едно – трябва да се стремим да разнообразим доставчиците и увеличим запасите на синьо гориво.

Русия влага много повече политически цели в търговията си с газ, отколкото икономически

Мисля си че този път руснаците прекалиха. Лично моето мнениее, че си създадоха повече врагове – дори и сред традиционно русофилските балкански държави – отколкото поддръжници. Показването на зъби вероятно цели да покаже, че Европа не може без руските ресурси (според друга идея обаче, спирайки газта, руснаците се стремят към вдигане цените на суровия петрол, което и стана, с цел подкрепа на собствения си износ на черно злато, чийто цени са поне 6 пъти по-ниски от миналогодишните). Считам, че Европа може без руските ресурси и точно тази газова криза трябва за пореден път да накара европейските политици да започнат най-сетне да работят в посока създаването на единен европейски газов пазар.

Какво е настоящото положение – всяка държава самостоятелно си определя цените и доставките на газ. В резултат на това най-големите европейски държави получават около 80% от руския газ, но за сметка на това той е едва около 40% от енергийните им източници. А държави като България, Естония, Литва, Латвия, Унгария и Словакия получават нищожни количества руски газ, но точно тези количества представляват сто и над сто процента от енергийните източници за икономиките им.

Европа не е обединена. Големите (Германия и Франция) имат интерес статуквото да се запази, а малките просто не могат сами да го променят. Не изключвам идеята и руснаците да плащат дебело, за да не се състои такова обединение. Пример е Набуко. Та той дори не може да започне.

Обнадеждаващото е, че от 1980 г. насам износът на руски газ в Европа е спаднал от 80% на 40%. Тоест двойно. И моето мнение е, че ще спада още. Защото настоящото находище на Газпром е пред изчерпване, а новото в Сибир няма да започне да функционира преди 2015 г.

Докато обаче съвременните руски управляващи са на власт, те очевидно няма да спазват правилата на договорите и ще спират кранчето всеки път, когато пожелаят. Без европейците да могат направят нищо. Защото им липсва общ пазар и алтернитивни достатъвчици. Или по-скоро воля да намерят такива.