Една страхотна разходка до Черни връх

Откакто съм в София, винаги съм вярвал, че най-голямото богатство на града е непосредствената близост до планината. Може би има само още една европейска столица, в която ски пистата да е на 20 мин. с кола. Не се сещам за друга столица в която денивелацията от500 м. до2100 м. се минава за 3 часа.

В събота с Наско направихме едно от най-красивите изкачвания, които някога сме правили. В случая на Черни връх. Времето беше прекрасно – слънчево и ясно. Поради температурната инверсия и падналата мъгла, София-град тънеше в смог и дим, докато над1500 м. грееше слънце и въздухът бе кристален. Хора почти нямаше.

Както винаги, ние предприехме изключително екстравагантен маршрут (не че искахме, но все така се получава) и започнахме своето качване от Симеоново. Който го е правил, знае, че от там целият преход до Черни връх и обратно трае около 12 часа и то, ако на Алеко те чака кола. Ако няма кола, отиват към 15 часа ходене.

С две думи – разглобихме се.

Снимките обаче показват, че направихме страхотна екскурзия. Вълшебната зима, която е в момента в България, направи така че имаше над200 см. сняг, падна страшно бродене и затъване на места. Особено в гората преди да се излезе на билото. Добре че преди нас беше минавал някакъв човек, та по неговите стъпки и ние. Ако трябваше да бием пъртина, нямаше да успеем да се качим.

Поради много дългия маршрут, който избрахме, в крайна сметка стъпихме на Черни връх в 17:30. Точно на залеза. Трудно може да се опише красотата, която се откри пред нас. На върха нямаше никой, защото през зимата толкова късно хора почти не се качват. Само един фотограф беше с нас. Всичко под нас беше в облаци, в които червеното слънце бавно потъваше. На югоизток се виждаше величествената Рила.

Тишината изпълваше всичко. Мисля че само на върховете човек наистина може да чуе тишината. Когато си сам горе. Има наистина нещо вълшебно в тези моменти. Мистично. Такива моменти си струват и цялото блъскане до горе.

Снимките са лошо качество, защото първо снимах с телефона, а после с gps-a. Винаги съм си мислел, че човек трябва да инвестира повече в пътувания, а не толкова в скъпа снимачна техника. Никога обаче не съм съжалявал повече, че нямах поне някакъв фотоапарат с оптичен зум в себе си. Такива мигове си заслужават да се увековечават. Така или иначе наличната техника свърши своята работа.