Последното ни ходене на хижа завърши твърде интересно. Описвам го тук, защото нищо не се получи съгласно “плана”, който бяхме начертали. Слагам “план” в кавички, защото ние никога нямаме такъв. Обикновено “планът” се свежда до това къде отиваме и с кой. Все обективни дадености, които няма как да не знаеш. Не че “къде-то” не се мени.
Всичко друго – време, точен маршрут, начална и крайна точка и т.н. – е обект на постоянно нагласяне по време на самото пътуване. Затова така ми харесва да пътувам в компанията на Тошков и Наско – никога не се знае къде точно отиваме и кога се връщаме. В случая към нас се присъедини и Стоян.
По принцип оригиналната идея беше да отидем на х. Иван Вазов. Една от интересните хижи на Рила, никой от нас никога не беше спал в нея. Минавал съм няколко пъти по отсрещното било на път или към Старата хижа 7-те Рилски езера или от нея към Мусаленските части. Но на Иван Вазов така и не сме оставали. И решихме в събота (07.01.2012 г.) да отидем на нея. Това го решихме на тръгване в 7:00 от Младост.
Някъде около Перник на мен ми хрумна, че няма да е зле да отидем на връх Руен. Което, както и да го погледнем, си е изцяло нов план и маршрут. Обсъдихме го няколко минути, но в крайна сметка бързата проверка в нета показа, че преходът на Руен е18 км. от хижата. И това ни отказа. И се насочихме към Паничище с идея Иван Вазов.
Времето обаче имаше други планове. Цялата нощ срещу 7-ми беше валяло сняг и продължаваше. Оказа се, че пътят след Паничище и трудно проходим. За кратко се оформи колона от коли нагоре и добре, че в Сапарева баня затвориха пътя, та не се препълни с коли. Ние обаче бяхме една от 20-те коли, които мина към Паничище. В крайна сметка не стигнахме до лифта към Рилските езера. Никой не стигна. Лифтаджиите бяха в една от закъсалите по пътя коли. И във времето от 9:00 до 11:30 сутринта общо взето правихме само едно-бутахме коли, слагахме вериги и ринахме.
В крайна сметка решихме да зарежем оригиналният план. Явно беше, че няма да стигнем до лифта, той не работи, а и планинските спасители на Паничище казаха, че горе (на Рилските езера) има1 м. нов сняг и изобщо няма как да се стигне до Иван Вазов. Така че пак нямаше да спим на нея.
Тогава на Наско му хрумна идеята да отидем на Боровец и оттам да се пробваме да се качим на х. Чакър воевода. Добреее. Тръгнахме към Боровец. Средната ни скорост беше40 км./час поради големия сняг по пътя и колоната коли. В Самоков имаше страхотни задръствания от коли, които се връщаха от Боровец, защото снегът скъсал въжета на лифта и ски явно нямаше да има. Нашата колона, пък, беше от коли, с тъпаци, които отиваха натам, защото се надяваха лифта да проработи и такива като нас, които не знаеха много-много къде отиват.
С 300 зора стигнахме до Боровец. Паркирахме и към 17:30 тръгнахме по ски пътя към Чакъра. По тъмно. Което си е най-готиното време за път в планината според мен. Особено при ясно небе. Всичко край теб е спокойно, не виждаш хора и си сам с дърветата. До където ги има.
Не ни беше писано обаче да стигнем до Чакъра. Оказа се, че до резиденцията Ситняково има нещо като пъртина. И в 20:00 часа някъде бяхме на Ситняково. По-напред не успяхме да стигнем. От Ситняково започва пътеката за Чакъра. И там пъртина нямаше. Като стъпих на пътеката и пропаднах почти до кръста. Стана ясно, че пъртина трябваше да бием сами. Което в 20:00 не си е оферта. Това означаваше, че щяхме да стигнем в Чакъра към 24:00 и то премазани. Защото да биеш пъртина при 0 градуса си е интересно упражнение.
И заслизахме надолу.
В 21:30 бяхме обратно в Боровец. И след търсене на евтин хотел останахме при Раденков. Няма да коментирам хотела. Мизерщайн. Но който се интересува, да ми пише и ще му кажа къде е.
На сутринта обаче се случи нещо интересно. “Планът” беше да идем на минералният басейн в Долна Баня. Пак Наско обаче вика “Абе, дайте да идем да разгледаме резиденцията Царска Бистрица”. “Айде”, викаме и, цак, отидохме. Купуваме билети, влизаме и тръгваме по главната пътека към сградите. И както си вървим, изведнъж към нас идват двама човека, които се чува, че си говорят на испански. Изравняват се с нас и в този момент виждам, а! Саксгобурготски. Бреййй, изненада. Спряхме и почна лаф. С Маргарита бяха в много добро настроение. Поговорихме за царска Бистрица, за Синтяково, за Саръгьол. Много възпитан човек. Общо взето стана много интересен разговор. После разгледахме и резиденцията. Препоръчвам горещо на всеки да отиде. Има страшно ценни снимки и експонати.
В Долна баня не отидохме. И така свърши днешното ни пътуване. Два неуспешни опита да се качим на избраните цели и среща с Царя. Кой да ти очаква такова развитие.
