Книгата е поучителна. Има любопитни факти, както от
живота на самия Бочаров, така и от действителността в три периода от
съществуването на държавата. За мен най-интересни бяха случките от живота му в
Американския колеж, който комунистите естествено разсипват, разказите от
затвора и картините от войната. Е, и това, че е бил с проститутка. Не че е
осъдително, но някак си не можеш да си го представиш точно за Бочаров. Или
поне, ако не го познаваш, разбира се.
Автобиографията оставя впечатление, че Бочаров е водил
живот изпълнен със събития (не само за това, че е бил журналист, а и събития в
личен план), работил е няколко коренно различни една от друга професии и сякаш
е опитал всичко, което животът му е предложил. На места разказът е много
романтичен и читателят благородно завижда. Все пак авторът е на над 90 г. днес
и има толкова много неща, за които да разкаже. Включително и за
“съпричастността” съм към ДС.
Препоръчвам книгата на
всеки, който иска да погледне за българската история през очите на човек, водил
пълноценен живот с всички превратности на съдбата.
