Порното на Яна

Чалгата има най-различни измерения. Някои я възприемат като музика. За някои това е начин на обличане, начин на говорене, живот и т.н. Аз наричам чалга онзи тип поведение, в което виждам кич, показност, лъжа, повърхностност и безвкусие. Така, например, чалга би било управлението на Сергей Станишев, пътищата в България, дискотеките в България, строежите на Слънчев бряг, Георги Първанов, Волен Сидеров, облеклото на Елтън Джон, футболът в България, двуличието на ЕС, двуличието на “Великите сили” и т.н. По тези критерии чалгата е навсякъде. Тя няма националност, няма лице. Не се олицетворява от този или онзи.

По исторически и психологически причини обаче чалгата в българското общество е с една идея повече от чалгата в обществата на запад от нас. Ако щете, чалгата у нас е някак си по ориенталска. По-постна. Абе, направо си е повърхностна. Лесно я виждаш навсякъде. Вечер я виждаш в новините, в сериалите (не само турски), в кафенетата, които са пълни с хора, в смачкания вид на българите. Дори и богатите българи, забелязвам, изглеждат смачкано. Ако човек се загледа в партитата на Паркетния Лъв Евгени Минчев, то там се виждат хора, които нито знаят как са забогатели (било е бързо), нито как поне да си дадат вид на богати. Разликата между нашите богати и западните богати е очевидна. Нашите просто са смачкани. Те нямат самочувствие на богати. Те не са ходили в престижни училища, не са градили бизнес, нямат умствения капацитет, който да им даде вид и престиж на хора с пари. Нашите са смачкани от наливане по дискотеки, от изрусяване и смъркане, силикон и простотията на клюките. От мислене за последния модел телефон. Просто нашите богати имат едни пари, без да знаят какво точно да правят с тях. Има изключения, но не са много.

Но поводът да напиша това е “порно-филмът” на адреналинката Яна, който изтече в Интернет. Ако не сте го гледали, общо взето описанието е такова: смачкана, безчувствена жена, която прави машинално фелацио. Безвкусно изрусена. Напълно постен “любовник”, който й говори на “ма”. Опитват се да “зумират” камерата, не могат. Силен акцент и у двамата. Не знам за момчето, но явно за това адреналинките не говорят. Бедна стая, кафяви легла, от прозореца се чуват някакви резачки…Така наречения “порно филм” събужда единствено жалост. Смачкани хора. Бедни хора. Бедни на идеи, на въображение, на чувство. Просто те боли като ги гледаш. Някои ще кажат, абе, какво от това, това е просто една танцьорка. Така е, разбира се. Една танцьорка, която спи с поредния петел (ако му видите прическата на джентълмена, няма на какво друго да го оприличите). Проблемът е, че тази жена, тези хора са появяват в публичното пространство. Постоянно. Те са там. Всяка вечер. Лягаш и ставаш с новините за тях. Кой с кого спал, кой кого зарязал, кой каква кола имал…Бавно и неусетно, те заемат нашето ежедневие. И в един момент, ти, който не четеш дори български вестници, си казваш: “Абе, я да видя какво стана с Яна” или “С кого ли ходи сега Райна”. Ей така. Те се намесват. И ние, лишени от морални упори, се поддаваме (защото комунизмът ни ги взе). Почваме да ги следим, да им гледаме гадните сериали, да вярваме на тъпотията им (Станишев), да гласуваме за тях, да им четем вестниците, да им ходим по дискотеките и да им гледаме футбола. И така възпитаваме децата си. Изходът е само един. Четете книги и мислете. Работете. Залудо работи, залудо не стой (ако си безработен, ходи по улиците, само не спирай на едно място). Не четете български вестници, не гледайте българска телевизия. Не ходете на български курорти (поне масовите). Иначе те се натрапват. Безвкусието и кичът идват. Съберете пари и отидете на видите някой музей (Лувъра, британските музеи). Идете до Рим. Има чартъри постоянно. Ако не можете да съберете пари, прочетете някоя класика. Ако и класика не ви се чете. Слушайте. Има модерни парчета на Найджъл Кенеди. Ако и това не ви се прави, поне не гледайте български футбол. Просто спрете. Изхвърлете телевизора. Телевизор не ви трябва.

А тази…Яна…ами тя дори един свестен порно филм не може да направи. Не искам да я съдя момичето, може да е имала причина да се снима, но просто чалгията прелива от нея и филмът й. Грозна работа. Не знам как ще се чувства детето й след като го види тоя филм след 15 години примерно. Но хората са казали: “Ум царува, ум робува, ум патки пасе”. Последното особено.