Dimitar Kaldamukov's blog

Винаги съм се учудвал на тази наша балканска черта да не познаваме съседите си. Колко от нас, например, са били в Босна и Херцеговина? През Сърбия минаваме само на път за Западна Европа. А Албания е някакво място, където трябва да се ходи въоръжен. Разбира се, не са малко и предубежденията. Гърците са византийци, турците са рязани (което обективно е вярно, но смисълът, който ние влагаме, е по-скоро обиден), румънците са цигани, със сърбите определено имаме проблеми. За Черна Гора, Албания, Хърватска и вече Косово трудно можем да кажем нещо. Е, може би само за Косово, предвид начина, по който стана най-младата държава.
Така или иначе, както аз, така и хората около мен, вярваме, че една държава се изучава, когато отидеш на място, когато ядеш храната й, говориш с хората й… Ние четем, разбира се, но прякото впечатление е водещо.

Така на 2 Май 2009 г. Пламен, Донка, Наско, Руканова и аз потеглихме на нашето балканскo пътуване. Ограничени във времето, искахме да видим максималното.

Ден 1 – Македония

Решихме, че няма как да пропуснем Македония. Изконно български земи, колкото и да го отричат македонците. Влязохме през Гюешево. Македонските митничари бяха ужасно бавни. Дават едни анкетни карти, на които трябва да попълниш данните си, включително и къде отиваш. Колоната от 10-на коли се точи около час. След като минахме границата хванахме пътя за Крива Паланака, Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар. Крайната ни цел беше Охрид, разбира се. На Гостивар обаче (където бяхме около 17:00) вместо на юг към Охрид се отклонихме леко на запад към Дебър. Искахме да видим какво е останало от някогашната Дебърско-Кичевска митрополия. С една дума – нищо. Дебър е само нов град, няма почти нищо какво да се види. Има една църква в началото на града, която изглежда стара, но ние пропуснахме. Пътят обаче между Гостивар и Дебър е рядко красив. Минава се през национален парк Маврово. Пътят е хубав, почти няма дупки. Има стойностни гледки.
Църквата при Маврови Ани
Изглед от Маврови Ани

Видовете валути, които носехме в момента

От Дебър през Струга влязохме в Охрид по тъмно. Разбира се, тогава разбрахме, че фаровете на колата не са настроени (светеха надясно и нагоре) и нямаше как точно тогава да не завали дъжд. Та влизането в Охрид беше особено екстремно.

Охрид е изключително красив град. Старата част особено. Много църкви, на върха е Самуиловата крепост, автентичният дух на града е напълно запазен. Ние така и не видяхме новите хотели (просто не искахме), но явно са извън града, защото в самия град кичозности нямаше. Спахме на квартира за около 12 евро на човек. Не пропускайте да опитате местния специалитет – змиорка. Както и разходка с корабче или лодка по езерото.

Среща с майка ми и леля ми, които бяха по същото време на почивка там

Така се рекламира сапун:

Самуиловата крепост

Охрид от Самуиловата крепост

Ден 2-3 Албания

Преди да влезем в Албания минахме през манастира Св. Наум, където е гробът на едноименния светец. Манастирът е на уникално красиво място в почти най-южната точка на езерото. Както обаче и влизането в Рилския манастир, например, входът е превърнат в бит пазар. В манастира могат да се видят и двайсетина пауна, които си ходят сред хората на свобода. Има хотелска част, но предполагам, че е доста скъпа. В самата църква може да се види образа на цар Борис като ктитор.

Църквата в манастира, където е гробът на Св. Наум

Границата между Македония е Албания е на около 2 км. След манастира. На албанската граница чакахме много. Помнете: ако колата не е на вашо име, ви е нужно пълномощно. Иначе няма да влезете в Албания. Други проблеми с митничарите нямахме. Задаваха прекалено много въпроси, но усещането, че влизаш в държава, която е била затворена за света до преди 15 г. е много интересно. На границата ви дават една бележка, че сте влезли, която бележка пазете, защото на излизане ви я взимат и палщате 2 евро. Някаква пътна такса мисля.
Първото впечатление от Албания определено не е добро. Най-близкият град до границата с Македония се казва Поградец. Градът е някаква пълна гадост. Целият в дупки и мръсотия. И виждаш как в дупките се носят мерцедеси и бентлита.

Змиорките се продават на пътя

Има няколко неща, които няма да забравя от Албания:
- Пътищата в градовете са ужансо разбити;
- Пътищата извън градовете са страхотни. Много, много по хубави от тези в България;
- Пътните правила на важат. Албанците не дават мигач. За нищо не света. Те карат Мерцедеси и не им пука;
- Има две презовни средства в тази държава: Мерцедес и Магаре. Това е;
- Градовете са много мръсни и прашни
- Нови пътища се строят с бесни темпове.

Определено може да се каже, че албанците наваксват. Много любопитни хора. Действително междуградските пътища бяха страхотни, докато тези в градовете ужасни. Много внимавайте по магистралата. На всеки 10 км. (цялата магистрала е около 100 км.) има кръгови движения. Ограничението е 90 км. в час. Албанците изпреварват по най-невероятни начини. Отвсякъде. Само и само да минат. Най-честата гледка по пътищата е някой самосвал запушил пътя, движейки се с 20 км в час (никога не отбиват, за да пропуснат колоната) и след него върволица от 20-30 коли. И всяка, изпреварвайки по най-лудия начин.
Албанците не говорят английски. И тъй като албанският няма прилика с никой европейски език, човек почти не може да се оправи, ако пита хората.
Нашата цел беше град Берат. В центъра на Албания. Древен християнски град. Дълго време в него са живели славяни и българи. Един от двата (заедно с Гирокастро) албански града обявени за паметници на Юнеско.
Разбира се, в Берат влязохме по тъмно. Отново след ужасен път в началото на град, който, разбира се, се строеше.
Вечерта ядохме страхотна вечеря.
На другия ден разгледахме стария град, Крепостта на града.

Старият мост на Берат:

Църква в скалите над грда:

Тръгнаме си по обед. В посока Дуръс. Искахме малко да видим албанското крайбрежие. Пълно разочарование. Поне в тази му част. Дуръс е нещо като нашия Слънчев бряг. Строят се хиляди хотели, слагат се палми. Самият град е много неприветлив. Няма въобще морска атмосфера. Пълно с гангстери.

Тук е най-големият амфитеатър на Балканите (според мен Епидавъра е много по-голям)

След това разочарование окончателно решихме, че няма да спим втора нощ в Албания и директно тръгнахме към Шкодра. За разлика от Дуръс Шкодра направи много приятно впечатление. Много чист град, европейски изглеждащ.

Забравих да спомена нещо много характерно за албанците. Годините комунизъм е изтрил според мен всякакви религиозни вярвания. Джамиите за занемарени, има дори много нови църкви. Албанките се носят доста разкрепостено облечени. Изобщо предубеждението, че трябвало да носим брадва в колата беше напълно неправилно.
От Шкодра до границата с Черна Гора са около 10-на километра. Но питайте, защото има голяма опасност да подминете отбивката, която е накрая на града. Минава се по един дървен мост. Това е маркерът.

Влизането в Черна Гора не беше приятно. Смея да твърдя, че черногорските митничари бяха най-големите копелета от всички митничари, които минахме. Набутаха ни да платим някаква еко такса (10 евро) и ни държаха доста. Искат и пълномощно.

Вечерта спахме в град Бар, който се намира близо до Будва. За около 15 евро на човек. В много приятрно семейно хотелче. Ако се интересува някой от координатите, нека ми пише на мейла.

Ден 4 – Черна Гора

Пътят по Черногорската ривиера е нещо много красиво. Това е едно от най-красивите места, в които съм бил. Будва, Котор, Св. Стефан са приказни места. Аз лично съм най-впечатлен от Котор. Много, много красив град. С крепостта, вклинена в скалите над града. А самият път, който се вие през залива, е магически. Тук мисля да приложа основно снимки.

Св. Стефан

Будва, старият град

По пътя към Будва

В Библиотеката на стария град

По пътя към Котор. МОнете по долния път през селата, а не отгоре. Тук изживяването е много силно. Колата е буквално на няколко метра от водата.

Крепостта над Котор

Котор, старият град

Много интересна подробност е и това, че заливът, на който са Будва и Котор е най-южният фиорд на Европа

Така или иначе, пленени от красотата на Черногорската ривиера, решихме да атакуваме и Дубровник. Беше съвсем наблизо зад границата с Хърватска.

Ден 5 – Дубровник и обратно

Дубровник е много красиво място, но мисля, че не може да се сравнява с Котор. Принципно много прилича на Венеция (все пак венецианци са го строили), но Котор е моят номер 1 в тази част на света.

Дубровник през нощта:

След като разгледахме Дубровник до коло обед, поехме обратно към България.
След бясно каране и 17 часа път бяхме в БЪлгария.
Помнете, че, ако се връщате през Черна Гора (към Сърбия), трябва да сте много внимателни,. Защото пътят е много опасен: почти 5 часа само стръмни завои над скали и море.

Стара столица на Черна Гора – Цетине:

Изгубихме 1.30 часа, докато чакахме ремонта на пътя в Черна гора. 1 час пътят е отворен – 1 час е затворен.

Цинизмът около регистрацията на СДС на няколко пъти ме караше да се чудя какво въобще правя тук. Защо се ядосвам и хабя, когато Партията все намира начин да ни накара да се чувстваме излишни и смачкани в собствената си страна. Когато виждам как с моите пари, усилия и нерви пълните некадърници, кадрували цял живот, строят хотели имат яхти и вероятно точно в този момент вечерят в някой безбожно скъп ресторант.
И все пак, когато погледна спокойно улицата навън, виждам частици смисъл в моето и нашето непрекъснато блъскане в стената от несправедливост. Виждам хора, на които не им пука, че джипът има 5 деветки на номера и спокойно си пресичат пешеходната пътека; виждам приятели, които не се ухилват мазно, когато ги спре КАТ, готови да подадат 20 кинта; виждам форумите, пълни с хора, които псуват и плюят това управление; виждам целия онзи малък процент, който е ядосан от това, че вече 60 години го правят на идиот.

Да, най-вероятно Партията и нейните разклонения (ГЕРБ, ДПС, Атака и другите плазмодии) ще спечелят тези избори. Най-вероятно СДС дори няма да е регистрирано за изборите. Най-вероятно самодоволните мутри ще ни гледат поне още 4 години и ще ни обясняват, че сме пълни тъпаци и че заслужаваме да духаме супата.

Обаче в целия този наш гняв и в цялата тази наша погнуса от това управление, от тези хора и от този морал има смисъл. Така, както има смисъл в това да не давам 20-те кинта на ченгето. Както има смисъл в това навсякъде и във всичко да търся справедливостта. И както има смисъл в това, когато се осера, да се извиня и да напусна. Ние няма да спрем да се борим за по-смислен и по-качествен живот. Ние няма да спрем да пишем и тръбим, че сте корумпирани, че сте некадърни и че сте безморални. Може тази ваша обществена система да ви подкрепя. Може винаги да излизате сухи. Но рано или късно това ще свърши. Защото вие не градите. Защото вие само грабите. А с вас горе ще вземете само душите си. Една едничка душа и цял един живот пропилян! В името на грабенето!
Ние, хората, които не искаме да живеем във вашия свят, искаме да ви кажем едно нещо:
Докато дишаме, ще се борим.