За пореден път в понеделник Москва спря подаването на газ към своите договорни партньори. И ако предишния път от 2006 г. кризата не бе усетена така силно в България, сега нещата са някак по-различни. Някак по-студени. Могат да бъдат откроени няколко основни момента:
Пълната неподготвеност на българското правителство за каквато и да е криза
Два дни министър Димитров и Сергей Станишев не се разбраха знаели ли са или не за спирането на газа преди понеделник. Министърът заяви, че е знаел (странно защо не е предупредил поне промишлените производители, работещи с газ), министър-председателят след него каза, че информация не е постъпвала. Така или иначе резултатът е, че предприята разбраха, че газта им спира, едва когато започнаха да им се пренатоварват машините. Онези от тях, които са претърпели щети, могат да се замислят за искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в случай че държавните органи са били длъжни да ги уведомят.
Не стана ясно и колко е запасът на хранилището в Чирен (колко е следвало да бъде) и достатъчен ли е той, за да оцелее държавата поне временно по време на подобна енергийна криза.
Опозицията поиска публикуване на договорите с Газпром. Напълно правилно. Поиска и одит на цените, на които България купува газ и доколко изчисляваната цена в долари за кубичен метър е коректно предвидена и отговаряща на реалностите в движението на американската валута. Отново логична стъпка. Но защо са спали досега. Спомням, че преди време вестник Дневник публикува договорите, подписани между Булгаргаз и Газпром и най-вече анекса, с който се увеличава и цената на газта. Напълно подкрепям обаче идеите на Мартин Димитров за обсъждане на догорите с Газпром в Парламента и разсекретяване на заседенията на ДКВЕР, чийто решения определят цената, на която плащаме ел. енергия, цената, на която си купуваме газ – решения, определящи движението на българската икономика.
На България спешно й е нужна нова енергийна стратегия. На сайта на Министерство на Икономиката и Енергетиката е качен проект на такава. Все още обаче не съм я прегледал, за да имам мнение дали проектът среща предизвикателствата пред страната. Ясно е едно – трябва да се стремим да разнообразим доставчиците и увеличим запасите на синьо гориво.
Русия влага много повече политически цели в търговията си с газ, отколкото икономически
Мисля си че този път руснаците прекалиха. Лично моето мнениее, че си създадоха повече врагове – дори и сред традиционно русофилските балкански държави – отколкото поддръжници. Показването на зъби вероятно цели да покаже, че Европа не може без руските ресурси (според друга идея обаче, спирайки газта, руснаците се стремят към вдигане цените на суровия петрол, което и стана, с цел подкрепа на собствения си износ на черно злато, чийто цени са поне 6 пъти по-ниски от миналогодишните). Считам, че Европа може без руските ресурси и точно тази газова криза трябва за пореден път да накара европейските политици да започнат най-сетне да работят в посока създаването на единен европейски газов пазар.
Какво е настоящото положение – всяка държава самостоятелно си определя цените и доставките на газ. В резултат на това най-големите европейски държави получават около 80% от руския газ, но за сметка на това той е едва около 40% от енергийните им източници. А държави като България, Естония, Литва, Латвия, Унгария и Словакия получават нищожни количества руски газ, но точно тези количества представляват сто и над сто процента от енергийните източници за икономиките им.
Европа не е обединена. Големите (Германия и Франция) имат интерес статуквото да се запази, а малките просто не могат сами да го променят. Не изключвам идеята и руснаците да плащат дебело, за да не се състои такова обединение. Пример е Набуко. Та той дори не може да започне.
Обнадеждаващото е, че от 1980 г. насам износът на руски газ в Европа е спаднал от 80% на 40%. Тоест двойно. И моето мнение е, че ще спада още. Защото настоящото находище на Газпром е пред изчерпване, а новото в Сибир няма да започне да функционира преди 2015 г.
Докато обаче съвременните руски управляващи са на власт, те очевидно няма да спазват правилата на договорите и ще спират кранчето всеки път, когато пожелаят. Без европейците да могат направят нищо. Защото им липсва общ пазар и алтернитивни достатъвчици. Или по-скоро воля да намерят такива.
