Всеизвестна истина е, че човек обикновено „пакетира” миналото си само в моментите, които са го впечатлили дотолкова, че да заслужават помнене. Така например периоди от по няколко години се запечатват в съзнателната част на съзнанието ни (за да го отлича от несъзнателната) само с (нека ги наречем) моменти-бенчмаркове. Например, лятото си го спомняме само с ваканцията на морето, зимата със счупения нос от първото ни ски спускане, спомняме си това, че сме почнали нова работа, че сме били уволнение и т.н. Моменти, части, които остават като крайъгълни камъни, бележещи най-важното (съгласно нашата си субективна преценка) от безвъзвратния ход на собственото ни време (разбиране за време).
Така и на мен ми се струва, че в края на отминаващата 2008 година е хубаво да опиша онези моменти, които мозъкът ми е счел, че трябва да бъдат на предно място в съзнанието ми и които си струва да бъдат описани.
Празнуването на рождения ми ден
Откъдето и да го погледна, разбихме се брутално. Дойдоха около 25 човека от поне 4 компании. Както си му е редът в пиано бар „Синатра” имаше жива музика (доколкото музиката може да е мъртва), свиреше пианистът на „Сигнал” и това комбинирано с алкохола и наистина подобаващото настроение направи рождения ми ден наистина страхотно преживяване. Аз поне не седнах от танци.
Рожен – някъде около 3-ти Март
Въпреки че не си спомних за това пътуване веднага, сега си мисля, че то наистина ми направи голямо впечатление. Спомням си също, че се зарекохме с Наско и Славов да се върнем и да гледаме звездите през идващото лято. Не го направихме това лято. Трябва да им напомня за следващото.
За тези които не знаят, обсерваторията в Рожен е най-голямата на Балканския полуостров. Не че това е повод за гордост. Едно от малкото неща, в които БКП е инвестирала разумно парите ни. Телескопът наистина е огромен. За скромните ми представи. На това място човек няма как да не се влюби в звездите. Ако имаш някой край теб, който да ти обяснява и описва съзвездията, наблюдението наистина е огромно удоволствие. Родопският въздух наоколо изпълва главата ти и заедно с околната тишина ти позволяват да се потопиш в нощните картини. На Рожен трябва да се отиде лятото, на палатки. И да се гледа. Всъщност най-важното нещо там е да се съзерцава. Цяла нощ и цяла вечност. Предполагам, че падащите звезди ще бъдат хиляди.
Турция 1-6 Май
Изключително богато пътуване. Измислено спонтанно, организирано спонтанно, но стояло в главата ми поне година. Първоначалната цел беше Кападокия. 2 дни преди 1-ви Май решихме, че Кападокия ще е далеч за 6 дни с кола. И затова атакувахме западното крайбрежие, като крайната точка във вътрешността на държавата беше Памуккале.
Всеки един момент в Турция беше приключение. На границата срещнахме английски автобус с 30-на човека, които правиха околосветско пътешествие. На път за Австралия. Турското крайбрежие очарова с мирис на история. Древните елински и византийски селища, крепости и миризми (на кебап, на пръст, на море) вълнуваха съзнанието ни през целия път. Петимата в колата прекарахме абсолютно дивашки и откривателски. Спирахме, където поискаме, гледахме каквото поискаме, карахме се максимално грубо (за да свърши бързо) и разтегнахме насковата палатка до неузнаваемост.
За Турция може да се говори много. Сякаш обаче в настоящия ми спомен две неща се открояват най-силно – изключително милите хора и впечатляващото историческо богатство. Турците почти не пазят историческите си паметници. Но изпадналият им и буренясал вид кара търсещите още повече да се чувстват като Индиана Джоунс, ровейки се в треволяци и къпинаци, за да открият къде е минавала римската водоносеща тръба, къде почва първият зид на крепостта, чий е гроба в гъсталака и т.н. Турция ни омая. Със жегата, с постоянната нужда от пазарене (поне мен), с магистралите, с хубавата храна, с това, че където и да копнеш излиза я дръжка на делва, я тухла от древна къща я мида, останала от морето заливало някога вътрешността. Кападокия, южното крайбрежие и, разбира се, Арарат остават да чакат нашите очи.
Тасос – 18 юли
Празнувахме рождения ден на Руканова в една много добра кръчма в Гоце Делчев. Името й забравих, но се намира до полицейското управление. Беше около 1 часа. От София бяхме тръгнали около 20.00 часа. Между другото, препоръчвам кръчмата на всички, които минават през Гоце Делчев.
Първото нещо, което си спомням, е пристигането в 4:00 часа в Керамоти и спането на плажа. По-конкретно алармата на Опела. Имам чувството, че звъня 2 часа. Дори не знам защо спря.
Ако лятото се чудите къде точно да отидете на море наблизо, Тасос е мястото. Страшно красиви малки плажове (някои без хора), весели сервитьори и пак хубава храна. Разбира се, жегата е силна лятото, но наистина си струва. На другия край на брега е Кавала, който според мен е хубав поне колкото Солун, но много по-малък.
Сега си спомням, че на Тасос за първи път в живота си правих водолазно гмуркане.
Гранд Парадизо. 10-18 Август
Човек не може да опише Италианските Алпи. Китните селца, провесеното на витрините прошуто, цветята и могъществото на планините трябва да се дишат, да се почувстват, за да бъдат разбрани поне отчасти.
Гранд Парадизо е първенецът на Италия. За пръв път стигахме такава височина и за пръв път усетихме както красотата, така и могъществото на високата планина. У теб се преплитат както страх, така и любопитство, усещаш недостиг на кислород, виждаш креваси под теб и все пак нещо те кара да продължаваш.
След Гранд Парадизо посетихме Шамони и Aiguille du midi. Мога да кажа само, че там ще отида пак.
Халкиди. Седмицата след Гранд Парадизо
Атакувахме Халкиди с Руканова. Мястото не впечатлява особено. Но пък бяхме само двамата. Спомням си, че спах поне 3 дни нон-стоп. Но Руканова е впечатляваща със шнорхел. Много й отива.
Амстердам – Брюксел 8-12 декември
Мисията-проверка на временното състояние на адв. Славов завърши повече от успешно. Амстердам е безспорно красив град. Канали, колелета, проститутки и мирис на трева. Най-вече последното. Държавният музей не впечатли. Особено, след като по-голямата част прекарах летейки над опашката.
Признавам, че човек дори и да не пие бира (като мен) в Брюксел няма как да не я заобича. Силно препоръчвам Westmalle triple (10,5%) и Heineken oud. И двете са тъмни бири. Рядко вкусни. Мисля че някой ден ще отида в Брюксел с Петър или друг изявен пияч на бира само и единствено да пием бира.
