Dimitar Kaldamukov's blog

Стана така, че от около 2 седмици имам редовен досег с митниците. По-точно с митницата на Аерогара София. Досега сблъсъкът ми беше във връзка с пътуванията ми – къде с кола, къде със самолет – но се случи, че се излъгах да си купя обувки от САЩ по Интернет. Тъй като се оказа съм минал границата на необмитаяемост, се наложи да плащам мита +данък – 10% мито (за различните обувки митото е различно) + ДДС.

Митото и данъците обаче са ясни. Това, което наистина ме озадачи, е работата на служителите на Агенция “Митници” на Аерогара София.

Ситуацията се разви така.

1 Етап

Обадих се по телефона, за да се осведомя за работното време. Много любезен господин обясни, че работят и в събота.

2 Етап

В събота, 12.04, аз с документите, получени от UPS, точно в 12.30 се озовах в сградата Митницата. Още на вратата, възрастен господин (митничар) ми обясни, че нямало смисъл въобще да влизам, защото дори и да съм си платял митото, банката нямало да може веднага да го отрази в системата, така че най-добре да съм отишъл в понеделник. След като му обянсих, че нямам време, той ми заяви, че съм твърде нахален и своенравен и махвайки с ръка си замина. Отбелязвам, че отидох в средата на работното време – 12.30. Влизайки вътре обаче, се оказа, че е невъзможно да си попълня сам митническата декларация, защото за това имало лицензирани бюра. Вадела сe била от софтуер. Баси. Бюрата се намирали отстрани на Митницата.

Намерих бюрата. Оказа се, че услугат им струва 15 лв. 15 лв., за да попълнят името ти заедно със стоката. Чист, откровен рекет от страна на държавата – или им плащаш и ти попълват декларацията, или просто нямаш декларация. Няма нужда да споменавам какви пари печелят такива бюра. Интересно как са избрани.

След като ми попълниха декларацията (служителката пуфтя и сумтя, че я карам да работи в 12.40, защото затваряла в 13.00) отидох в клона на банката, за да си платя митото и данъка. Банката също работи до 13.00 в събота. Платих. И си тръгнах.

3 Етап

През седмицата отидодох в офиса на UPS, за да си взема обувките. Okaза се, че съм забравил да ми сложат печат от Митницата. Тоест пак трябваше да ида.

4 Етап

Тази събота, 19.04, отидох пак в Митницата. Само за печата. Точно в 11.30. Оказа се, че човекът, който обработва гише “Физически лица”, бил излязъл. След като започнах да питам къде е митничари и митничарки, абсолютно изненадани на наглостта ми да питам, вдигаха рамене.

Точно в 11.55 от вратата се зададе нисък, дебел господин с очила. Човекът, който обслужва гише “Физически лица”. Вонеше на цигари от далеч. Видя, че аз съм този, който е питал за него, и величествено дойде до мен. Благоволи да ми вземе документите. След 5 мин. излезе и каза, че номерът на митническата декларация го нямало в системата. Трябвало да се върна при жената, която ми я е писала, за да и напомня да го добави.

5 Етап

Върнах се при жената. Беше друга всъщност. Адски се раздразни за това, че благоволих да я попитам защо са ми объркали декларацията. Демонстративно чукна няколко клавиша на компютъра и ми я подаде обратно. Каза, че вече била въведена.

6 Етап

Върнах се обратно при миришещия на цигари господин, който очевидно не беше там, за да работи. Каза ми, че излиза в обедна почивка и че след 13.00 ще ми види документите. След като му оябсних, че съм го чакал 30 мин. да си дойде на мястото, той най-необезпокоявано ми заяви, че лъжа. И ми затвори вратата.

Поинтересувах се къде пише от кога до кога е обедната почивка. НИКЪДЕ НЕ ПИШЕ. Мисля дори, че нямат такава. Оказа се обаче, че една от митничарките има рожден ден.

Та господинът излезе отново и ме помоли да изляза от залата, защото имали “малко тържество”. Казах, че няма да изляза.

След малко се появи друг митничар с бонбони – колежката черпела, да съм си вземел. Очевидно им беше шефът. Миришеше на цигари още повече от дебелака. Беше супермазен.

Отказах да взема бонбон.

7 Етап

След като им беше очевидно некомфортно, че стоя до тях и ги гледам как нищо не правят през работно си време, в 12.30, в разгара на купона и обедната почивка, ми взеха документите, сложиха 2 печата и ми ги подадоха демонстартивно. През това време си говореха как може да съм толкова нагъл да седя и да ги гледам.

Сега отново ще ходя до UPS.

Тоталната бюрократщина и мързел на българския чиновник отново ме връхлетя, виждайки плазмодиите от митницата на Аерогара София.

Те не знаят обаче, че им направих няколко снимки. Не че са нещо, но поне се опитах да заснема тези герои, откраднали толкова стоки и получили толкова подаръци. Те затова и всички миришат на цигари. Не могат да изпушат всичко подарено им.

За Бога, братя, спрете да гласувате за тая комунистическа сган, която толерира чиновническата некадърност и наглост. И по възможност не ходете в митницата. Там времето е спряло някъде края на 80-те.