Dimitar Kaldamukov's blog

В България сякаш сме обречени всичко да ни е наопаки. Не се оплаквам, разбира се, но в страна член на Европейския съюз, просто нещата не трябва да са така. Или поне би следвало да се променят. Под „така” разбирам – разбити тротоари, кучешки лайна по улиците, падащи козирки и сгради и население, което мазохистично гласува за престъпници, а после се чуди защо го крадат – глупаво население с една дума. Не на последно място е и подкупната ни, сервилна радио – телевизионна и печатарска гилдия.

Тези дни по BTV върви кампанията „Да спасим децата на България”. Ани Салич всяка вечер ни обяснява как трябва да пускаме смс-и и да гласуваме. Безспорно хуманна и похвална инициатива. Инициатива обаче е полезна само на пръв поглед. Всъщност тя е поредното доказателство за преобърнат стандарт.

BTV е медия, гледана от няколко милиона човека всяка вечер. Вместо да насочи вниманието на хората към същината на проблема, а именно – министър, който не си върши работата, слабо министерство, крадливи директори на домове и изобщо НУЖДА ОТ ГЕНЕРАЛНА ПРОМЯНА СЕГА, BTV се занимава с инициатива за замазване на очи. С отбиване на номера.

Децата на България са в тази ситуация, защото ние – народонаселението гласуваме за хора като Емилия Масларова. Тя е ресорен министър и от нейната активност и действия в огромна степен зависи и положението, в което се намират домовете за деца сираци. И вместо BTV да обяснява на хората това всяка вечер, да буди и повдига въпроса, да пита, да рови, тя събира 12 човека да пеят. Защото щели да се съберат пари.

Хора, не се заблуждавайте. Като пуснете по 2 смс-а на вечер, единственото, което ще постигнете е да спите по-спокойно. Това обаче няма да помогне на децата в домове. 5, 6 или колкото са там милиона лв. след една такава кампания няма да спрат изнасилванията, просията, наркотиците и т.н. в тези домове. Много често тези деца имат нужда просто от внимание. От човешки разговор. От нещо повече от скапани подаяния, които не се знае доколко ще достигнат и до тях.

И ролята на BTV не е да прави кампании, а да говори на хората, да ги накара да се питат защо имаме скапана министърка, която не си върши работата и защо тя взима нашите пари като заплата.

И трябва веднъж завинаги да разберем, че промяна идва като гласуваме разумно. Като използваме главата си. И като си търсим правата. Смс-ите няма да променят нищо, за жалост. Е, ще поизлъскат малко имиджа на понапълнялата Салич, Векилска, някоя си мисис България, бивша сървайвърка и т.н. Но просто няма да помогнат на децата. И някак си у мен, може да е поради Тома-неверщината ми, все се върти мисълта: а колко печелят мобилните оператори, плаща ли се на „звездите” да пеят, колко струва рекламното време в тези часове? Някак си малко повече ми идва тази натруфена, агресивна кампанийност.

Когато уволни Инджев, BTV показа, че е всичко друго, но не и медия. Просто залъгалка за баби, които си чакат сериалите.

По-важното е ние да дадем шанс на децата в домовете за сираци да имат равен старт с всички нас. Това може да стане само по един начин – като мислим, когато гласуваме. Когато осъзнаем, че сме отговорни пред децата си. Те не заслужават да живеят в действителността, в която живеем ние. Има политика, има и шоу. За жалост те не са взаимозаменяеми. Както се опитва да ни убеди BTV. А всъщност може би това е и целта – гледаш шоу и спираш да мислиш. Казваш си: „Ето, аз помагам. Какво ме занимават с министри и техните каши.”.

Защото е време да признаем пред себе си, че смс-ите не правят съня ни по-спокоен. Защото, ако Масларова иска, много деца могат да бъдат по-щастливи. Аз плащам достатъчно данъци, за да може това да се случи. Всички плащаме.

Избор на BTV е да не се държи като медия, а като суроватка на соц. забавачница. Може би преувеличавам, но все си мисля, че ще бъдат малко по-полезни, ако се поразровят в имотното състояние на Масларова и поразпитат защо тази жена пък чак толкова не й се работи. Защото състоянието на домовете за деца е пряко обвързано с некадърността на правителство, министър и с нашата собствена безотговорност.

Колкото и смс-а да пуснем, ако гласуваме с гъзовете си, нищо никога няма да се промени.
Време е да преобърнем принципа и да заменим шоуто с реални действия.

…Тази вечер си мислех да пусна смс. Не пуснах. Не знам защо.

Новината от миналата седмица е Путин и Южен поток. Руският президент дойде, цяла вечер преговаря с мъжкарите от нашето правителство и те „извоюваха” 50% от тръбите по трасето, което минава през България. Страшното в случая не е, че нашите свалиха гащите. Това беше ясно отдавна. Лигавата физиономия на Гоце (който не пропуска да си сложи червената вратовръзка) излъчва само и единствено сервилност. Ясно е, че в Европа само Русия има газ. И че ще купуваме от нея. Не съм икономист и не мога да преценя ефекта на споразумението. Като знам обаче, че всъщност преговорите са се свели до няколко нареждания от Москва, няма как да не се съмнявам в изгодата за България. Проблемите обаче не са тези.

Проблем 1

Защо ако Набуко е европейския отговор на Южен поток, европейския проект все още е само на ниво идея? И защо европейците, след като са толкова принципни и свободолюбиви, сключват всяка държава за себе си отделни уговорки с руснаците – Германия, Италия, Унгария, Словакия…? И защо бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер стана съветник на Газпром? Е това не е ли европейско предателство? Човекът знаещ толкова тайни за Европа стана платен съветник на държавната енергийна компания на Москва.

Проблем 2

Защо Европа мълчи за Чечня? Защо мълча за „освобождаването” на заложниците от театъра в Москва. Защо мълча за Беслан и действията на руските анти-терористични служби?

Проблем 3

Защо Гоце и Станишев, след като са такива мъже, не питаха Путин какво става със свободата на словото в Русия? И май никой европейски лидер не го пита. Само лаене на вестници.

Проблем 4

Защо сега Reuters ще ми разправя, че България била предала европейския интерес? Е , толкова ли са смотани експертите на Reuters, та не знаеха, че така ще протекат нещата? Имаше преговори в Атина, имаше изказвания на руския посланик за троянски коне? И пак ли така ще мънкат след като и сърбите и гърците свалят гащите?

Проблем 5

Въпреки абсолютното предателско поведение на българското правителство спрямо европейския интерес нищо няма да се случи с България. Европейците отдавна са доказали лицемерието си.

Всъщност отговорите се свеждат до това, че Русия е държава богата на природни ресурси. И Европа има нужда от тях. Както плюят срещу емигрантите от Иран, Пакистан, Турция, но в същото време не искат да работят повече от 40 часа, така европейците обясняват колко е лоша Русия, но в същото време пускат котлона с евтин газ.

Омръзна ми от това постоянно европейско лицемерие. Най-стария и най-прогнил континент е време да разбере, че нещата в новия свят се случват от Изток, че САЩ са най-голямата икономика и че дори и след 1000 години Европа ще продължава да се хвали само с демокрацията и замъците си, докато в САЩ създават клонинги от кожни клетки.

По-добре силите за мрънкане да се обединят в сили за изграждане на проекта Набуко и създаване на алтернативни горива. Норвегия обяви, че до 2030-та година има за цел да стане напълно енергийно независима държава. Може би лидерите на големите европейски държави, както и техните народи, трябва да се замислят какво правят в бъдеще…какво прави Европа в бъдеще, защото иначе остава само едно: обясняване колко велик континент е Европа и пълна зависимост от Русия за газ и от Третия свят за емигранти, които да работят.

Да се чуди човек на наглостта и тъпотията на някои хора…По принцип всички знаем, че хора по света всякакви. Как така обаче се получава, че най-големите кретеноиди, които могат да се намерят по нашите земи, все ни стават министри. Глупави, без морал и безкрайно алчни. Не всички, разбира се, но примерите веднага изникват пред очите на всеки, който има някакъв досег с нещастния ни „политически живот”. Да вземем за пример госпожа Емел Етем. Или, както е по-известна Ептем Крадем. В момента е модно да се пише за нея, защото некадърността й се разлива (често със смъртни последствия) далеч извън нещото, наречено Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Прилагам снимка на красавицата.

Госпожа Крадем сама по себе си е пълно бедствие. Просто, защото е глупава. Една от марионетките на Доганчо, които за това, че му служат вярно, той направи министър. Както се казва : „Ебаси държавата щом има такива министри”. Реакциите на госпожа Крадем на наводненията през двете поредни минали лета, на двадесетсантиметровия сняг, който остави стотици хора, бедстващи по магистрала Тракия беше, че се намираше в отпуск и контролираше ситуацията от там, където е била в отпуск. Отделен е въпросът как така 20 см. сняг затваря магистрала, но това е България. Тук никога не сме подготвени за нищо. Просто министърчета, политици, чиновници – всичката паплач, на която им плащаме заплатките – мислят само за себе си.

Ако имаше поне малко морал (една капка дори) Крадем отдавна щеше да си е подала оставката. Уви няма. Ако Станишев имаше поне капка смелост, щеше отдавна да я е изритал. Уви и той няма. Оказа се един от най-некадърните министър-председатели в българската история, която всъщност няма да го запомни с нищо.

Разбира се, изходът е мащабен и незабавен протест. Аз лично бих се включил веднага. Протест срещу цялото правителство. Защото са некадърни и застрашават нашия живот с олигофренията си. Защото от 20 години чакам кретени като тях да направят поне нещо добро за хората в тая шибана държава (тоест за нас-шибаняците). Защото в момента едва ли има българин, който иска отрепки като Крадем да са министри, но въпреки това те стискат кокала и дърдорят простотии по медиите. Майка му стара, минаха 18 години от 1990. Че това е почти половината време, в което бяхме в социализма (или в каквото там е било). И какво? Управляват ме идиоти като Ептем Крадем, като Джевдет Чакъров, като Станишев, Доган, Първанчо и кой ли още не.

Разбира се, огромна вина носят некадърните и гъзолизни български журналисти. Които пишат само поръчкови материалчета и разобличават очевидни престъпления само, ако ги натисне някой, който има изгода. Пардон, в България журналистика няма.

В България хората живеят в безвремие. Мразят си правителството, но не го свалят, ами чакат някакви си избори. Чакат и така ни минава живота. С кърлежи като Крадем и сие.

Винаги съм се учудвал на феномена „български министър”. Става някой катил министър и незнайно защо започва да се възприема като полу-бог. Като някой, на който трябва да се кланям за това, че ме ръководи и решава в каква политика да се забърка държавата. Ебаси дебилите. Не осъзнават, че ни дължат отчетност и уважение за това, че сме ги избрали, за това, че не са нищо повече от нас и затова, че носят отговорност пред избирателите си. Че не са там да крадат, а да съзидават. Скапани бай-ганьовци. Аман от селския ви манталитет и селското ви държание. Честно казано повръща ми се от вас. Госпожо Крадем, госпожо Масларова бихте ли ни освободили от присъствието си. Не ви искаме, защото сте некадърни. Безобразнао, безхаберно, ултра некадърни. Срам ме дори, че ви чувам имената. Патки.

В дните около новогодишната нощ за пореден път се сблъсках с поведение, което ме изуми. Поведение от типа „Гадно ми е да ме правят на идиот, но ако трябва да се възпротивя, няма да го направя”.

С група приятели прекарахме Нова година в Атина. Използвахме услугите на туристическа агенция Зора турс (призовам никога да не пътувате където и да е с тази агенция). Пътувахме до Атина с автобус. Всичко мина идеално (Атина е чудесен град) с изключение на неадекватното поведение на шофьора на автобуса и на екскурзовода.

Екскурзоводката никога до този момент не беше ходила в Атина. Тоест, нямаше как да изпълни основната функция на един екскурзовод (да ти покаже забележителностите на дадено място, да ти разкаже на две-на три за историята му), защото за пръв път идваше в Атина. С абсолютна увереност заявявам, че бих се справил с пъти по-добре от нея. Поне бях ходил в Атина. В случая няма да коментирам наглото и грозно поведение на тази жена, защото тя не само, че не помагаше на клиентите си, но вместо да се извини, че не знае отговорите на нашите елементарни въпроси (къде се намира еди кое си, как да стигнем до там и т.н.), тя се караше, че не сме си били прочели предварително в Интернет. Тази некадърност се преживява.

Проблемът, според мен, беше в шофьора. Автобусът имаше само един шофьор. Тоест той го управлява на отиване и на връщане към Атина по 15 часа на ден. Което е абсолютно забранено от Закона за автомобилните превози. Общо взето може да се каже, че шофьорът рискува живота на всички пътници в автобуса, защото всеки момент можеше да заспи на волана.

Това, което обаче породи моето възмущение най-вече, е поведението на пътниците. С изключение на нашата група, никой от пътниците не се сети да поиска сметка от гида и шофьора защо аджеба те ни рискуват живота. Всеки си го мислеше, шушукаше се по седалките, но никой не повдигна въпроса пред всички. Хем осъзнаваш, че не само ти се подиграват, но и има опасност за живота ти, хем си траеш.

Ей това не мога да разбера! Как е възможно такава търпимост към безпорядъка. Дори тогава, когато може да пострадаш.

Как тогава да искам да живея в по-нормална държава. Че то дори, когато се подиграват в очите на хората, те пак си траят.

Значи си заслужаваме съдбата. И управията.

А това, което трябваше да се случи е следното. Целият автобус държи сметка на шофьора защо няма втори шофьор в автобуса. Информира се тур-оператора (тъпанарите от Зора турс), информира се гръцката полиция (шофирането на автобус на дълго разстояние от един шофьор е забранено от европейски регламент), информира се българското посолство в Атина и се чака, докато дойде още един шофьор. Защото така се отстоява позиция, а не хъмкайки по седалките. После, естествено, в България се завеждат искове срещу Зора турс за компенсиране на забавянето (докато се чака да дойде втория шофьор от България).

Относно некомпетентната екскурзоводка просто трябваше хората да й обяснят, че по-добре въобще да не се обажда (в редките моменти, когато го правеше) и да си мълчи. А после в София отново да се иска обяснение от Зора Турс защо е назначила толкова абсурдна жена за гид.

В България обаче хората не се борят за правата си. Затова и нямаме права. Каквото и да стане казваме „Абе, айде да върви, то с нашата жалба ли ще се оправят нещата…”. И затова ни е такова дережето. Всичко си правим сами.