Dimitar Kaldamukov’s blog

Пиша тук, за да не препращаме хиляди мейли.

1. Титуляр на сметката. Има два варианта (други не съм измислил). Няколко физически лица или фондация (сдружение). Проблемът с физическите лица е, че тези пари ще им влизат като приход. Мисля обаче, че няма да се плаща дарение. Поне като чета чл.13, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Давайте предложения какъв е да е титуляра;
2. Ако решим да е само сметка – колко човека да са титуляри?
3. Как да избираме проектите, по които да даваме парите после? С гласуване на всички, които са дали предполагам. Трябва ли някой, който е дал повече пари, да има и повече гласове?

Има още други въпроси. Предлагам да ги дискутираме и задаваме тук, за да не ни се пълнят мейлите.

„Истинската филантропия не е единичен жест, не се случва само по Коледа, не се прави с цел напомпване на нечие его и предполага, че е онова, с което човек се разделя, все пак има някаква стойност за него. Другото е сапун за миене на гузна съвест. Пере. Но не пере добре.”

Това го прочетох преди 1 час и реших да напиша този мейл. Не искам да ви губя времето и затова ще бъде пределно кратък и стегнат.

Предлагам да организираме нещо като тръст (формата може да я уточним), в който всеки от нас (разбира се, ако желае) всеки месец (или колкото често желае) да внася определена сума (колкото желае) пари. Ако се навият достатъчно много хора (поне 1000), дори и с по лев на месец, ще имаме сума, с която може да направим нещо добро за някого (деца например).

Инициативата може да разрастне – все пак едва ли за някой е проблем да отделя по 10 лв., например всеки месец.

Може да го направим под формата на банкова сметка,с която да може да се оперира само срещу няколко подписа, за да има контрол. Може да го направим по начина, който изберем. Да го дискутираме. Сега поне всички са тук за празниците…но трябва да се направи нещо.

Нямаше да пиша този мейл, ако можех да го направя сам. За съжаление не мога. А и като се замислите това са минимални усилия…не ми се пишат разни глупости сега за това, че трябва да сме милосърдни, човечни, че от нас зависят много неща и т.н.

Всеки решава сам. Искам просто да кажа, че ако заедно се хванем и организираме такава инициатива, ще сме доста успешни в крайната цел.

Предлагам да коментираме, за да видим как ще процедираме.

razpratete go i na drugi hora…ako vi se zanimava razbira se.

В последно време се улавям, че съм станал някак си честолюбив. Преди не ми пукаше толкова, но от известно време сякаш съм се променил. За последно се почувствах много обиден на чест, когато миналата седмица Станишев назначи отново за зам-министър Делян Пеевски. Не че Пеевски е лице, което заслужава някакво внимание – напротив. Не обичам да говоря така за хората, но човека очевидно преяжда постоянно, което си му личи. Фактът обаче, че Станишко назначи един човек без опити  със силно негативна обществена „слава” (епитетите за Пеевски са от „мутра” до „дебил”) за зам.-министър, който ще харчи моите данъци и ще ми се появява по телевизията да му гледам мутрата, наистина ме побърква. Все едно, Станишко, че ми се изхрачи в лицето. То е ясно, че си кукла на конци, ама поне за пет пари достойнство нямаш ли, бе, мама му стара. Казали са му на наш’то момче да назначи Делянчо и той изпълнява. По някой път си мисля, че колкото повече са учили на запад толкова по-големи безхарактерковци са. Справка Велчев, Станишко, царя и другите там измекярчета. Не е верен такъв извод, разбира се, ама ми писна от тъпанари като Станишко, царя, Доган, Пикаещия в шадравани, Данчо Ментата, Ептем Крадем и др. въшки.

Може би те са по-големи престъпници от тези, които се млатят всяка вечер по барове и дискотеки и за които пишат всеки ден жалките ни вестници. По-големи, защото тези хора търгуват с нашето търпение и вяра (не моите, аз не им вярвам). Защото заблуждават хората, че вършат каквото и да е. Но както се казваше в една вече стара приказка: „Тук не толкова има престъпници в държавата. Просто престъпниците си имат държава”.

Да му е честит на Делянчо новия стар пост. Заслужава го момчето. 100 кила човек е, дет’ се вика. Трябва да яде. С работа не се трупа. Крадене и мазане му е майката. Бил е в системата бързо ще навакса…

Чудно е, че Гоце нищо не каза този път. На мама детето…то бива, бива, ама и Гоцата е такава мижитурка, все едно, че ми е президент някое маймунче…абе какво да говорим…