“За колко си готов да си продадеш гласа?”, питах един приятел наскоро. “За около 50 лв.”, ми каза той. На последните избори много хора взеха много над 50 лв., за да пуснат гласа си за определeн кандидат. Аз лично чух за цена от 150 лв. в Перник, което наистина е сума, която може да накара човек, взимащ 150 лв. пенсия или 400 лв. заплата (колкото е на учителите, например) да си продаде гласа. Всички коментари са в посока, че купуването на гласове е грозно явление, че трябва да има законодателни промени с цел криминaлизирането му, че човек си продава по този начин достойнството и легитимира бъдещото му ограбване от кандидата, който си е купил съответните гласове. В ситуацията обаче има едно нещо кристално ясно – много хора биха си продали гласа. И то за далеч по-малко от 150 лв. И тъй като е важна най-вече действителността аз казвам, че купуването на гласове трябва да стане част от процеса на агитация. Еми, щом хората искат, нека си го продават. Откъде – накъде някакви си политици, които си грабят много по-големи суми, ще ми разправят за морал и отговорност. Българинът е съгласен да го управлява този, който му даде най-много и хич не му пука, че било грозна практика. Нали това е демокрацията, в крайна сметка – управлява те този, който ти искаш. Е какво като си взел някой лев. Ако толкова много искаш другия, дето ти дава по-малко (или нищо – завалията), гласувай за него. Сега, една такава демокрация за продан ще доведе най-вече до три последствия:
Но щом не сме дорасли да сме отговорни за живота си, нека поне да вземаме пари за простотията си. Между другото, така ще се спести много телевизионно време. И без това приказват само глупости и дразнят хората. В новата ситуация само ще се вади по една тарифа и това е. Всеки си обявява цената. Е, журналистите ще останат без работа, но те и без това повечето са умопомрачително слаби, та няма да е загуба. А и избирателната активност ще се вдигне. Така ами. Било неморално. Какъв морал, бе, това е България.
Имах идея да напиша нещо за изборния туризъм, но от известно време насам в главата все ми се върти един образ. Преди няколко дни, преди да тръгна на работа гледах една телевизия, по която предаваха отзвук от кметските избори. В едно село двама кандидати били написани под един и същ номер. Хората отишли да се оплачат на местния представител на ЦИК, но той им казал, че за един селски кмет няма да провежда на ново избори. И те какво да правят, отишли да се оплакват в телевизията. Та, докато се оплакваха, водещият включи пряко говорителят на ЦИК – около 30-годишно момче, пооплешивяло, стегнато в костюм. След като чу историята, той най-хладнокръвно обясни, че изборите са проведени, нямало какво да се касира, че законът бил ясен и там пишело всичко. Та, за този тип хора исках да напиша.
Още от първи курс в университета ги срещам. Изникват, когато най не ги очакваш, налагат ти мнението си и преди да се усетиш те карат да мислиш, че са велики и всезнаещи. Много странен вид, значи. Обикновено се обличат в костюми. Задължително с вратовръзка. Гледат малко отвисоко, често намръщено и винаги мислят по някакви много важни дела, за които нашите не толкова развити мозъци няма как да се сетят.
Тези хора често влизат в партии. Те винаги искат да управляват, защото смятат, че разбират повече от всеки друг.
Най-често са юристи. Разбира се. Щом си юрист, значи си чел много и кратуната ти увира. Няма как да не разбира от държавни дела. Но най-важната черта на този вид хора е тяхната абсолютна и непоклатима убеденост в собствената им компетентност. Тя няма как да не знаят. Относно всичко. Имат мнение за всеки проблем. Почти никога решение, но винаги мнение. Мнението им обикновено се припокрива с това какво пише в закона. Защото са юристи и каквото пише в закона е и тяхното мнение…
Всъщност не се получава добра статия.
Просто исках да кажа, че адски ненавиждам хората, които смятат себе си за велики и всезнаещи. Странно е, но те са супер много. И на ключови позиции в държавата. Не, че говорителят на ЦИК е на ключова позиция, но той олицетворява този образ. Поне от това което чух. И страшно ме дразни това, че никога не се извиняват. Дори, когато са се омазали в лайната си. Като това да сложиш двама кандидати под един номер. Или точката до кандидата на ДСП, сложена в бюлетините в Ардино ли, в Кърджали ли, забравих вече къде беше. За да не се обърка някой неграмотен там и да не гласува за нашия човек. Хората в костюми винаги са прави.
Е как да върви тая държава като ни управляват индивиди, които нямат и за пет пари акъл, а си мислят, че имат. Прилагам снимки:
