Този принцип би следвало да е познат на всеки гражданин на която и да е правова държава. Ако някой случайно не го знае, да не се учудва, че когато сгази лука, защото не знае, че имало лук, идват едни хора и ако имаш късмет, ти теглят едно конско. Ако нямаш или плащаш, или те затварят, или и двете. Зависи колко лук си сгазил. По своята същност Принципът (така ще го наричам), както повечето принципи, е възприет в обществото ни. Никой не се противи срещу идеята, че едно от задълженията ни като граждани е да сме запознати с правилата на групата, в която сме и да се стараем да ги спазваме. Разбира се, че всеки може да каже, че не ги знае, но тогава идва Принципът и те удря по главата – „Туп”. Начинът, по който гражданите на България научават за всяко ново правило е един – Държавен вестник. Всеки вторник и петък най-важният вестник в държавата излиза, за да ни залее със закони, наредби, постановления, укази, съобщения, правилници. И ние всички трябва да ги знаем. Иначе идва Принципът и пак – „Туп” по главата.
От известно време (откакто надлежно чета Държавен вестник, с което не се хваля, а напротив) обаче ме гложди усещането за леко извратена и гадничка практика на милата ни държава. В Държавен вестник могат да се намерят такива бисери като:
} НАРЕДБА №17 от 13.07.1994 г. за ограничаване на въшливостта. Съгласно чл.17 от тази наредба „Хигиенно-епидемиологичните инспекции провеждат насочена здравна просвета сред населението по въпросите на въшливостта”. Явно с обнародването на тази тъй важна наредба е спряла и просветата. Но Принципът действа;
} НАРЕДБА №18 за хигиенните изисквания за облеклото за деца до 14-годишна възраст – тук например, ако родителите не знаят, че „Електростатичният заряд на тъканите за детско облекло не трябва да превишава 300 волта/см…” и детето, видиш ли, го прасне ток, защото е обуло новите шошони от баба си, тежко им. 300 волта на сантиметър, родители, и хич да не сте си помислили да се оплаквате после. Хората са ви го написали. Цяла наредба е издадена. Къде сте бляли?;
} НАРЕДБА №19 от 2.07.2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. – А сега! Значи, тази вечер ще се звъни на село! 100% дядо ми има информация за това зло – Clavibacter…и т.н. Сигурно обаче не знае, че: „Мерките за борба с вредителя включват:1. предотвратяване на неговата поява;2. при откриване определяне района на разпространението му;3. предотвратяване на по-нататъшното му разпространение;4. неговото пълно унищожаване”. Абе, знае, не знае – цяло лято каква му е работата. Наредба ще чете. Тя не е и много дълга. Към 40-50 страници. Малък шрифт.
} НАРЕДБА №33 от 30.07.2004 г. за видовете сечи и методите за тяхното провеждане – честно казано не знаех, че в НРБ има все още какво да се сече. Ако все ви падне нещо неотсякано, имайте предвид: „Отгледните сечи в двуетажните насаждения се провеждат поотделно за всеки етаж в зависимост от дървесния състав. При провеждане на пробирки в горния етаж се допуска намаляване на пълнотата до 0,5.”. Това изречение и да ме убият не го разбирам. Последно, защото просто не мога да се сдържа
} НАРЕДБА № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението – Ако прочетете Наредбата, ще видите, че всичко в нея е препоръчително. Препоръчват ти колко белтък на телесно тегло, колко мазнини и т.н. трябва да приемаш ден. Всичко е разграфено по години, пол, активност…Добре бе, майка му стара, хем издават наредба, хем препоръчват. Ами, издай препоръка, бе чоджум, ако ще препоръчваш. И какъв е въобще смисъла на една такава наредба.
Ясно е едно – българските законодатели/министри или съответните министерства пишат глупост след глупост. И каквото и да напишат си го навират между страничките на Държавен вестник. И после идва Принципът и „Туп” – тупва те по главата. Защото не знаеш, че в дрехите на под-14 годишните трябвало да има до 300 волта ток, че си осведомяван за въшливостта, че стелките на маратонките ти трябва да миришат еднакво, че като мине черно беемве с три мутрафона вътре трябва да се поклониш, а като излезе Гоце на телевизора, да целуваш екрана (съжалявам за политиканстването, ама не се сдържах).
Ей за такива простотии се губят време, страници и пари. И то нашето време, нашите страници и нашите пари. И после се появява някой и ти казва – „Даааа, ама то го пише в Държавен вестник и ти трябва да знаеш”. И ти клепаш като идиот. Хем пишат глупости, хем и трябва да ги знаеш. Което води всъщност до обезсмислянето на един стар като света принцип. Просто никой няма време и нерви да прочете всяка глупост. А те, повярвайте, са много. И ето това е рекета (то да беше единствения, ами…) на държавата. Не можеш да прочетеш всичко, но въпреки това трябва да го знаеш. Няма извинение. Презумпцията е необорима. Нали запомнихте – в петък е новият брой.
