Game over. След 6 години. Куп потрошени нерви, стотици кухи и безсмислени страници – изчетени. Най-после се отървам. Дипломиран юрист.
Юридически факултет на СУ…адиос, амиго. Надявам се скоро да не влизам при теб, да не говоря с персонала ти и да не помирисвам залите ти.
04.04.2007 – Димитър Калдамуков приключи с ЮФ на СУ. Направи го подобаващо. Писаха му оценка, която не заслужаваше. Никой не разбра защо му я писаха, но ако му бяха написали реалната оценка, поне още 7 месеца щеше да им бъде в лапите. Така или иначе през всичките 6 години и те му направиха много неща, които не заслужаваше – изнасилваха му фантазията, погавриха се с достойнството му, нараняваха самочувстието му, караха го да се чувства тъп и искаха от него да бъде като тях. Те други не търпят.
Димитър Калдамуков донякъде се поддаде. На много изпити отиде в костюм. Каза „да” десетки пъти, когато искаше да каже „не”, целуна нечии гъзове и си затваряше очите и устата. Всичко с една цел. Да се махне от тия.
И на последния изпит, като последно good bye до болка се повтори ситуацията, позната на студентите в ЮФ. Не е важно колко знаеш. Не е важно колко можеш. Не е важно какво казваш. Не е важно кой си. Не е важно по какво е изпита. Имаш ли книжка, имаш ли конспект – влизай, пък каквото стане. Усмихвай се. Кажи им, че са велики. Ако си момиче, иди с разкопчано бюстие. Ако си момче, иди с костюм. Кажи, че ще идеш с тях на вечеря (Наско Семов). Кажи, че Конституцията от 1947 е по – демократична от тази от 1878 (Цветан Сивков). Фъфли (Димитър Токушев). Просто говори каквото ти падне (Орлин Борисов). Поискай автограф (Георги Бойчев). Кряскай като побъркан (целия административен персонал). Лъжи (Боян Биолчев)…но най – вече им целувай гъза. Просто гледай да се махнеш.
Димитър Калдамуков успя. С него обаче още 250 човека. Повечето прилежни плагиати на своите учители от ЮФ.
Никога не съм си представял, че висшето ми образование ще е такъв провал. Грандиозен, омазан в лайна личен провал.
Дано ЮФ на СУ някога да се изчисти. В него са учели, преподавали и творили достойни хора. Има такива и сега. Червеният кърлеж е толкова дълбок обаче, че ще трябват доста тенекии газ. А и ще се наложи някой да драсне клечката. Иначе те сами няма да се махнат. Докато има студенти, ще ги има и тях. Новите професори, новите доценти, новите умове на юридическата наука.
Довиждане, господа.
