Dimitar Kaldamukov’s blog

Тия дни имам рожден ден. Казвам го само, за да имам уводно изечение. Покрай мисълта за него обаче се сетих и за вечното чудене, когато дойде момент да се иде на рожден ден – какво да купим на рожденика. Понякога избираме достатъчно дълго време, за да се ядосаме накрая, понякога просто влизаме в първия магазин и избираме „нещо”. Именно „нещо”. Защото не можем да идем с празни ръце. Всички избирания на подаръци си приличат по една основна, типична за избиранията черта – Ние избираме подарък по-скоро за себе си, отколкото за рожденика, на чийто рожден отиваме. Купуваме нещо, защото Ние сме го избрали, харесва Ни как звъни, изглежда, обичаме вкуса му и т.н. Разбира се, понякога сме питали рожденика и той Ни е казал какво иска. Така обаче и той ще остане изненадан и нас ще лиши от възможността да си купим чужд подарък. Интересно е, че в България хората обичат да изненадват. Аз например съм получавал подаръци, чиято практическа стойност се изчерпва с края на рождения ден, а понякога дори и с акта на даряването. На сутринта ги събирам в някоя торба и ги слагам на място, за което вече никога не си спомням. Не си спомням и за тях. Докато един ден, когато се прибера вкъщи, виждам, че майка ми е извадила някой от тези подаръци, сложила го е на видно място и той си стои там като малко паметниче на минала част от моя живот. Всъщност само на мига на даряването му. В такива моменти се усмихвам. Само, ако майка ми обаче е решила да извади това паметниче. Как решава, тя си знае. Именно в това се състои и чуденето при избирането на подарък – дали искаме да подарим някоя велика глупост, така че всички да ахнат от изобретателността ни, дали искаме да подарим някоя практична джаджа (USB, вратовръзка, 1000 презерватива) или искаме да подарим нещо, което толкова ни харесва, че няма как да не се хареса на рожденика.Честно казано не знам на коя страна съм. Подарявал съм от 16 бутилчици Fanta до бяла риза (идеална за white - collar crime J). Със сигурност не съм искал да пия Fanta, тогавашния рожденик просто я обича (хората на купона му я изпиха за около 2 часа). Ризата, пък, изрично ми беше поръчана. Не съм 100% сигурен кой се зарадва повече, може би този с ризата (все пак си я искаше). Сигурен съм обаче, че и в двата случая бях радостен, когато подарявах подаръците. Може би малко повече при бутилчиците. Все пак и двамата са ми приятели. Човек обикновено се радва на рождените дни на приятелите си.Мисля че ритуалът на подаряването опира до две неща: Ø      на кого подаряваш (в какви отношения си с него) – по-важна точка;Ø      какво подаряваш. 

Предполагам, че каквото и да получиш от приятел е избирано с желание. Дали желанието е само негово не е толкова важно. Приятелството предполага някаква общност на интереси и ако имаш късмет, майка ти ще го извади след известно време (ако подаръкът е някой абсолютен боклук, за който може да се сети само приятелят ти) и ще го постави някъде из стаята ти. И колкото и зле да е подаръка, шансовете да се усмихнеш като го видиш са далеч по – големи от шансовете да не го направиш.Практичният подарък, разбира се, в повечето случаи е предпочитан. По принцип обичаме практичните неща, които ни вършат работа. Живеем във вещомански свят. Безспорно той ще ни свърши повече работа (интересно е как думата „работа” в някои случаи – като предходния – се използва вместо „полза” …хммммм). Ако се износва обаче, ще се износи и ще го хвърлим (99% сигурност), ако се изяжда, ще го изядем (100% сигурност), ако нито се изяжда, нито се износва, просто ще излезе по – нов модел и ще го заменим (100% сигурност). И майка ни няма да има какво да извади от торбата с безсмислени подаръци.Практичните подаръци ти дават нещо, от което имаш нужда. Но пък ти не трябва да си толкова задръстен, че да си чакаш рождения ден, за да го получиш. Веселяшките подаръци ти дават нещо от което нямаш никаква нужда …на пръв поглед, а може и на втори. А може пък и наистина да нямаш. Обаче, пък, след като по цял ден се стремим да получим неща, от които имаме нужда, поне като разнообразие може да изтълкуваме факта, че сме получили нещо без нужда. А и така ще стесним кръга на нещата, от които имаме нужда с още едно.  Бих написал, че има нещо много важно относно това какъв подарък подаряваш. Обаче не знам какво е. По-скоро мисля, че важното е хората, които поканиш на рождения си, ден да ги поканиш и на следващия. Все пак, когато се обърнеш назад, виждаш случки, ситуации, свързани с хора. Съзнанието избира да ти напомня за по – хубавите. И житейският ти път (освен ако не си някакъв супер Роналдиньо или Бил Гейтс, но то и на тях ежедневието им е общо взето еднакво за тях) се подрежда като верига, свързана от хубавите събития. Те по – скоро стават с приятели. Може и с неприятели - бъдещи приятели или с приятели - бъдещи неприятели.

Аз предпочитам всякакви подаръци. Ако може по-често. И по повече.

Хайде, Мити, казвай подаръците. Дядо Мраз пак ще минава за светлия празник 2 Февруари, спести му интелектуалните напъни…

 the blog-hackeress

Днес Пловдивския апелативен съд е присъдил 4,5 години на Ванко 1. Tоест той ще бъде в затвор около 1 година, защото до този момент е лежал по арести. Присъдата идва в следствие на новата редакция на чл.155 от НК. При старата редакция щеше да е поне 10 г. Въпросът е: навреме и правилна ли е редакцията или не?

По някой път се чудя аз ли съм ненормален или не чак толкова. Отивам днес на пазара. Искам да си купя ябълки. Казвам на продавачката: „Добър ден, може ли една торбичка?”. Усмихнат съм. Тя ме поглежда и ми казва: „Ябълките не са по избор.”. Аз преставам да бъда толкова усмихнат и питам малко тъпо: „Как не са по избор?”. Тогава тя направо с раздразнение ми казва: „Ей така, не са. Аз ги слагам, ти само плащаш.”. На мен, както си му е редът, ми се вдигна кръвното, щях да си отварям устата обаче пак, нали съм по принцип добър човек, си викам „Айде остави я тая…” и си тръгнах.Та, питам: защо бе, мама му стара, се държат с теб като с парцал? Хем им даваш хляба в ръцете, като им купуваш, каквото там ти продават, хем те, пак се опитват да те направят на идиот. Е как не могат да разберат (за продавачи и обслужващ персонал говоря), че ако не си ти, бизнесът им няма да върви? Защо като отиде човек в Турция и го носят на ръце, дори и само игла да си купи от магазина? И са усмихнати и вежливи, и дават да опиташ от всичко. А тука, наш’те бабаити могат само да ти скофтят настроението. И са нагли на всичкото отгоре. Могат да ти викнат, да те понапсуват. Ама, кой каквото ще да ми говори, е такава простотия като нашата в другите държави няма (поне където аз съм бил). Влизаш си в магазин в Ню Йорк и почваш да си пипаш, разглеждаш, човъркаш. Ако е по-баровски те следят (под по – баровски имам предвид Армани на 5-то авеню, в който, ако е в Бг сигурно продавачките няма да те пуснат да влезеш), в другите дори не те и гледат. А тука, все за нещо си виновен, все нещо не им харесва как си го оставил. Че, то вече, мен ме срам да влизам…да не им разваля рахата. Не всички, разбира се, но повечето са така. Все повече се убеждавам, че е до възпитание и някакъв си наш комплекс за малоценност. Винаги съм се побърквал от безсмислието на поговорката „по дрехите посрещат, по ума изпращат”. Абе, аланкоолу, какво като не съм в кустум или не слизам от БМВ. Защо си толкова прост да ме преценяш по дрехите? Обаче трябва време. Към 50 години. Да се научим да уважаваме себе си, другите и техните мнения. Шаблонно, но вярно. И колкото и да се самозалъгваме 50 години комунизъм са направили от нас дребнав, арогантен и нагъл народ. Да гледаме да се оправяме по-бързо, че само ние ще си патим.  

Комисия за защита на потребителите ми изпрати писмо. Казват, че не са компетентни и че ще препратят жалбата ми до тях до ИА “Автомобилна администрация”. Не знам дали наистина КЗП не са компетентни, но съм приятно изненадан от факта, че ми отговориха с писмо, въпреки че си бях подал жалбата през сайта им. Явно на хората им пука (или се правят добре). То това им е и работата де, ама то като сме свикнали да се радваме, когато някой в Бг си свърши работата… Бих ги посъветвал само да си наемат някой да им проверява писмата, защото в това, което ми пратиха, в 3 изречения имаше поне 4 грешки.

Сега ще видя какво ще направят ИД “Автомобилна администрация”. Аз ще ги тормозя регулярно, де.