До:
Управителя на „Експрес” ООД, гр. Стара Загора
Дата: 27.12.2006 година
От: Димитър Антонов Калдамуков
за контакти: гр. София 1000, ул. „Аксаков” No.7, ет.2,
E-mail: d_kaldamukov@yahoo.com
Относно: грубо нарушение на чл.32 от Наредба No.2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили („Наредба No.2 от 15 март 2002 г.)
Уважаеми господин Управител,
На 26.12.2006 г. пътувах с автобус на „Експрес” ООД, гр. Стара Загора по маршрута гр. Плевен – гр. Стара Загора. По разписание същият автобус пътува всеки ден по маршрута гр. Стара Загора – гр. Плевен (6.15 потегля от „Автогара Стара Загора”) и гр. Плевен – гр. Стара Загора (13.30 потегля от „Автогара Плевен”).
На автогарата в Плевен шофьорът на автобуса допусна да се качат правостоящи повече от 20 (двадесет) лица (между които и малолетни), като по този начин не само наруши чл.32 от Наредба No.2 от 15 март 2002, но и безразсъдно и нагло постави в опасност живота на всички пътуващи в посочения автобус. Шофьорът не намери за нужно да реагира на моите протести, като вместо това повтаряше на правостоящите „…влизайте по навътре, за да има място за още…”. Внимание не ми обърна и стюардесата на автобуса. Последният потегли от „Автогара Плевен” с не по-малко от 70 човека, като опашката от правостоящи хора достигаше до самия водач на превозното средство.
Предвид създалата се ситуация и безцеремонното и опасно отношение на водача на автобуса аз започнах да правя опити да се свържа със служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта и служителите на „Пътна полиция”. Разговарях със служител на „Пътна полиция” гр. Ловеч и служител на „Пътна полиция” гр. Габрово, който е предал сигнала ми на служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр. Габрово. В регистрите на съответните служби би следвало да фигурират записи от обажданията ми.
Като резултат от сигналите ми на „Автогара Габрово” действително пристигна служебен автомобил на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр. Габрово. Това обаче се случи минути преди автобусът да потегли от автогарата, като всички правостоящи бяха вече слезли. Служителят на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр. Габрово разговаря с водача на автобуса, провери самия автобус за правостоящи (те бяха слезли преди идването му), след което си замина. Би следвало служителят да потвърди направената проверка. Нямам данни за неговото име.
Във връзка със създалата се ситуация и настоящата жалба Ви уведомявам, че една от причините да прибегна до написването й е, че на 24.12.2006 г. имах нещастието да пътувам към гр. Плевен с автобус на Вашето дружество, управляван от същия шофьор. На „Автогара Габрово” водачът на автобуса отново допусна в него да се качат голям брой правостоящи, което показва, че поведението му от 26.12.2006 г. не е прецедент, напротив лицето показва явно неуважение не само към нормативната уредба на Република България, а и към човешкия живот, поверен му в качеството му на водач на междуградско превозно средство.
Освен всичко, при първото ми пътуване – нa 24.12.2006 - шофьорът грубо наруши вътрешните (надявам се) правила на „Експрес” ООД като в продължение на целия път от гр. Стара Загора до връх Шипка той не пусна отоплителната система на автобуса. Отново на протест от страна на пътниците им беше заявено „…сядайте си на местата…”. Явно нуждите му от безплатно гориво (спестено от непускането на отоплителната система) се удовлетворяват някъде около връх Шипка.
Считам, че с гореописаните действия и поведение на водача на автобус на „Експрес” ООД, движещ се по маршрута гр. Стара Загора – гр. Плевен (6.15 потегля от „Автогара Стара Загора”) и гр. Плевен – гр. Стара Загора (13.30 потегля от „Автогара Плевен”) се:
Надявам се настоящият сигнал да не остане без последствия, защото примерите с опасно поведение на шофьори на автобуси започнаха да стават болезнено безотговорни – катастрофата на автобус край гр. Бяла, катастрофата на автобус в река Лим.
Моля в удобния за Вас срок да ме уведомите относно взетите от Вас мерки спрямо водача на посочения автобус на електронния ми адрес – d_kaldamukov@yahoo.com или dimitar.kaldamukov@gmail.com, като предварително Ви благодаря за oказаното съдействие.
С уважение,
Димитър Калдамуков
Държавен изпит по Гражданско – правни науки в ЮФ (Юридически факултет) на Софийски университет (СУ). Казус. Само фактите.
Ø Изпитът е обявен за 8.00. Малко по малко зала 272 (най-голямата в СУ) се пълни;
Ø В залата влизат и най-важните хора в ЮФ на СУ – секретарките. Оказва се, че трябвало да влизаме след като ни проверяват на входа на залата. Всички седнали започват да излизат. За да влезнат отново. Проверени;
Ø Всички напускаме. Почваме да влизаме пак. Проверяват ни, студентските книжки. Това е най-важният документ в живота на един студент в ЮФ на СУ – книжката;
Ø Вече всички сме седнали. Един през място. Чакаме да ни раздадат казуса;
Ø Отпред на залата (тя е под наклон) са се събрали голяма част от преподавателите. Попитах един от тях кога ще почне изпита. Не знаеше;
Ø Влезе и председателят на комисията. В залата настана тишина. Един от студентите изтегли казус. Общо казусите са три;
Ø Председателят каза, че казусът ще ни бъде продиктуван. В залата сме повече от 250 човека. Годината е 2006;
Ø Продиктуваха казуса. Микрофонът „пищи” в характерната за техниката отпреди 90-те години тоналност, която те кара да чуваш пищенето, но не и какво говори диктуващият;
Ø Някои, които са имали неблагоразумието да са писали на компютри, им беше трудно да следват монотонния глас на Председателя. Годината е 2006;
Ø Препрочетоха казуса. Оказа се, че съседът до мен беше написал някои глаголи в различно време от това, в което ги бях написал аз. Няма проблем. Поне сме успели да напишем целия казус. Това беше първата ми диктовка от 6-7 години. Годината е 2006;
Ø Започнаха да четат въпросите към казуса. Един от преподавателите прочете 2 въпроса и ни пожела приятна работа;
Ø Настана всеобщо учудване, че въпросите са само 2. Колегите обаче почнаха да решават казуса;
Ø Изведнъж друг преподавател се качи на мястото с микрофона и каза, че въпросите са всъщност 23. И че той ще ни прочете останалите. Годината е 2006;
Ø Започна да чете останалите въпроси. На всички ни е ясно, че на преподавателите отпред нищо не им е ясно. Годината е 2006;
Ø Друг преподавател забрани да отговаряме на въпросите не в последователност. Било объркващо;
Ø Писахме. 30 мин. преди края бях на 17-ти въпрос. В сравнение с повечето колеги това е добре;
Ø По принцип пиша това, което пише колегата до мен. По принцип и той пише, каквото пиша аз. По принцип цялата зала пише по двойки,тройки, четворки, петици. По принцип годината е 2006;
Ø Предадохме диктовките. После отидохме да пием. Както след всеки изпит. Вече поне му се вижда краят;
Ø След 2 дни разлепиха резултатите на стената пред канцеларията. Всичко най-важно в ЮФ на СУ се залепя на стената пред канцеларията. Интернет е обетована земя; Годината е 2006;
Ø Оказа се, че има огромен брой скъсани. Защо – и те самите не разбраха; Годината е 2006;
Ø По какви критерии са оценявани казусите остана тайна. Годината е 2006;
Ø Никой не можа да си види работата, за да разбере какво е объркал. Годината е 2006;
Ø Няма кой да ти отговори на никой въпрос. Годината е 2006;
Ø Никой не се сети да „залепи” на стената решение на казуса. Годината е 2006;
Ø Никой не се сети и да поиска. Годината е 2006;
Ø Битият – бит, е..ният – е..н. Годината е 2006.
След 6 дни е 2007. Дано да няма повече такива изпити. Обаче ще има. В ЮФ на СУ нещата са много объркани. Доскоро мислех, че е нужна поголовна смяна на преподавателите. След този изпит мисля, че е нужна поголовна смяна и на студентите. Въпреки че на държавния изпит на бъдещи адвокати, прокурори, съдии, преподаватели, с тях се отнесоха като с хора, поставени под запрещение (друг решава вместо теб), никой от тези бъдещи светила на юридическата наука не се сети да каже/направи каквото и да е в своя защита. Никой не се опита да протестира. Е, имаше някои. Деканът потуши всичко.
Аз лично не вярвам на хора, които не могат да защитават собствените си права. Те не могат да защитават и чужди права (адвокати), обществени права (съдии, прокурори) и най-вече да дават пример (преподаватели).
Всички ще станем обаче. Просто друго не можем да правим J
Мисля си обаче, че трябва да се уважаваме. В смисъл, че е най-малкото важно за нас.
Онзи ден спорихме с едни колеги в една кръчма. Беше спор за всичко. Като за маса. И по-специално oтносно това дали е „нормално“, „морално“ или каквото щете, Президента на една държава (в случая България и в случая Първанов) заедно с една голяма част от правителството на тази държава (в случая министри от тройната коалиция) да присъства на рождения ден на „виден“ пловдивски бизнесмен (в случая Гергов).
Не че не бяхме всички единодушни, че „новината“ е пълна гнус и води само до изводи за това какво е „дарил“ този „бизнесмен“ на политическите му пуделчета обаче спорихме за това защо хората не се впечатляват и не се възмущават. Напротив – радват се на снимката, на която Първанов подарява картина (май) на Гергов.
Та тогава си помислих следното: те, комунистите (всъщност социалисти) са ни намачкали здраво 50 години…+ още 16, явно. Изпили са ни критичните силици. Така че само да се вглеждаме като телета в поредната примоция на М-тел, защото ще ни трябват безплатни смс-и за Big brother. Та затова на хората им е позволено да се дивят телешката…и да си гласуват за Гоцета, Овчаровци и Румено-Петковци.
Обаче защо прословутата ни тъй свободна преса си трайка след корпоративно – политическата сбирка в Пловдив, това вече е ключът за палатката (за тези които спят по палатки:)). Хрумва ми само едно. Изгодно им е. На пресата. Моля някой да посочи аргументи за медийното обгрижване на червената (в случая) власт. Наистина искам да го направи. В противен случай сме я загазили… другари.
Е, започвам. Нямам идея защо след като си напиша името в някоя от търсачките не излиза информация за блога ми. Може и някъде да бъркам. Ще се опитам да изпратя линк на всички, за които се сещам. Идеята с блоговете обаче ми се струва доста либерална. Направо ми харесва. Lovely, както се казва.
