Dimitar Kaldamukov’s blog

Отивам онзи ден да си купувам обувки. Беше към 19:30. След работа. Нормално, защото дори и да не беше след работа, пак тогава щях да отида по простата причина, че навън е 35 градуса. Лято е все пак.

Оказа се обаче, че магазинът затваря в 20:00. Всъщност повечето магазини затварят в 19:00. Продавачките в магазина за обувки трябваше с викове и блъсъци да изхвърлят зажаднелите за обувки жени. Понеже имаше лятно намаление и жените гледаха да накупят тонове чифтове обувки. Сякаш на някой толкова му пука. Но все пак женското съзнание прави бизнес за толкова милиарди евро.

Та се чудя защо, когато е лято и очевидно хората искат да купуват във времето след 19:00, магазините трябва да затварят максимум в 20:00. Доста тъпо. Някак си не осъзнават, че губят страшно много клиенти (жени разбира се), които са способни да купуват, докато могат. Очевидно търговията не е сред силните страни на българина. Или поне сред силните страни на българските магазини. Чудно тогава коя им е силната страна. Та това си мислех де. Трябва да има лятно работно време.

Last time I was in Turkey was 2006 and we managed to see only Istanbul. Well, only part of it. We had only 3 days – funny little time to see something as huge as this mega-city.

This time was different. The plan was to rent a car and to try to see ancient Turkey. I mean old Greek towns and little villages.

West coast of Turkey used to be cradle of civilization. Smirna (today Izmir) has been one of the most prosperous cities in the middle ages. Efes, Pergamon, Troy…towns of the most unique ancient thinkers and soldiers.

Our trip took 6 days - 1-6 May. Participants:

Atanas Slavov, constitutional lawyer and adventurer:  

Plamen Slavov, member of Sofia Bar Association, skilful car driver and profound map reader

Denitsa Rukanova, барабар Петко с мъжетеJ, great spirit…

Petar Kombakov, Old Zagar friend of mine…

Myself, the usual suspect  

And the whole band

Day 1

Our starting point was Stara Zagora. On April 30^th we all slept there in order to spent time instead of starting the trip from Sofia. Early on May 1^st we headed for Turkey. Important lesson – if you go to Turkey by car through Bulgaria or even Greece, make sure to enter Turkey with full petrol tank. The gas price is approximately EUR 1,7, which is twice as in Bulgaria.

At the border we waited for 2 hours. Тhanks God that Petar was there because he managed to leave behind all trucks. Otherwise we would have waited behind all trucks I assume.

While we were waiting for the customs to check the car we saw this:

Very interesting though. They explained that their journey would take them 6 months. In Singapore they will send the truck by boat back in England and by plane they will do to Australia. I felt noble envy for them. They will see half the world.

When we passed the border we drove about 200 km. to Canakkale. There we took the ferry. The price is USD 4 per person and USD 5 for the car. After the ferry we headed for Troy. We were at Troy around 18.00. It works till 17.30 so we decided to come back next day and started to look were to sleep. Having a tent is a good idea in west coast of Turkey. There are many camps which are not shown on the map. Even people offer you to sleep in their backyard J So we found a place to sleep in one very small village just at the sea. I forgot the name of the village. The fish that we ate though was very delicious. Here are some pictures of the place and of our way to it:                            

Day 2

Firstly we saw Troy. We were all disappointed. Yes it is very old, yes the mother nature leaves its mark on it but still…the truth is that the Turks just do not preserve such UNESCO and other sites well. Troy was all in grass, the information was insufficient. The entrance is TKL 10. Actually every historic place costs TKL 10. Pictures of Troy      

After Troy by chance on the road we saw a sign for Alexandria Troia. Well it was out of the tourist track. Ancient city again. We parked in the grass and found a local guy who in a very broken English explained to us what was the theatre, church, citadel and etc. For the archeology freaks (Rukanova) it was very interesting place. We all liked it though. More than Troy. Probably because we were the only visitors

Then we were at Assos. Well, this is a place that one has to see. This is one of my favorite places that we saw…             

 By the way the portions in the tiny restaurants are small. But the view is magnificent.

Then Bergama. One has to mention that the sea road from Troy to Bergama is just gorgeous. Especially in May. You drive by the sea, everything around you is green and the ancient atmosphere of the place just grabs your mind.

Bergama is a place of beauty. The ancient city, the city of Lysimachos welcomed us with streets full of young people (actually all Turkish dwellings are young in terms of population), palms, mild climate and the great old city looking at us from the hill above the new city. We entered the city by night and had to find place to sleep. Do not use hotels. The ones we saw were not good and too expensive. Even bargaining did not help. We slept at Goby’s place. TKL 18 (after bargaining) for each of us. The place is nice, breakfast next day included, clean decent rooms. It is a huge house just in the downtown (5 minutes walking of the fountain). Goby (he is around 75) and his sons and daughters run the place. If you are not very picky this is the place.          

Day 3

Firstly we visited old city Pergamon. The from it is so beautiful. Do not miss it. Then we went to the old Christian basilica in the new city. Did not enter. After it Asklepion. Actually just Rukanova and Petar visited it (“visit” is hardly to say because they used a route through the grass, where the guards could not see them and entered the site without paying tickets). The rest of us were waiting. It is important to mention that next to Asklepion Turks have to military bases. As you well know Turkey is military state (do not wander when you often see Turkish soldiers with machine guns walking around) so it is not very clever to stay next to a military base. So all the time while we were waiting for Petar and Rukanova military people tried not to leave us outside the parking lot of the Asklepion (we did not want to pay TKL 3 for the parking and that is why tried to waited outside – which the military guys did not like at all).

After Bergama we headed for Izmir. I was amazed to learn that the population of Izmir is more than 4,000,000. When we saw it though all my amazement disappeared. Izmir is huge. Be careful not to miss it because the road may take you to Karshiaka which a little city outside Izmir. As I said Izmir is huge. Millions of cars on the streets, busy traffic. Anyway it turned out that the old city Izmir is closed. So we made a little shopping – nuts and raisins and started to leave the monster. Then we got lost. And the so famous Turkish helpfulness was again kind to us. We just asked one guy how we could find this and this road. He just said “follow me” entered his car and drived in front of us more than 15 km. in order to take us out of the city. This is the guy though:

A have to say that at no moment we say negative attitude from the Turks. Just the opposite. Everybody was kind and nice with us. Many people helped us just because we are “komshu” or just for the sake of it.

After Izmir we went in Kusadasi. One of the Turkish resorts. Before Kusadasi though we visited the house of Virgin Mary (which is presumably the house where the mother of Jesus has lived in her last days)   and a place called Seven sleepers.    

I did not like Kusadasi at all. Or at least in the night. Too many people, to many discos and huge hotels. If you want to sleep cheap, go to Captain Cook. It is a camping hided behind the hotels but just in downtown of Kusadasi. They have small houses were you can sleep for TKL 20. The camping ground is TKL 5 per person and TKL 5 for the car. We chose the houses of course.

Day 4

In the morning it turned out that we had missed the ferry. Our plan was to take a ferry to Samos. One has to be at the port at 7.30 though. Anyways we drank coffee in the center and then started looking for places where we can swim a little bit in the sea. We found a place with a very dirty beach. Just behind us there was a festival of eating (as one guy explained J )

After the swim we went in Efes. Do not go to Efes in mid day. It is hot. Very hot. The stones around you emanate heat. But the Efes is a place that one has to see.     

If you see a guy who wants to sell you ancient coins which had been found around Efes DO NOT BUY THEM. They are fake. Well, we bought.

Near Efes is Selchuk. Very interesting city. They have middle ages fortress and in the fortress if the grave of John the Evangelist. If you went there after the closing hours be aware that there are people there who can smuggle you through gaps in the wall in the fortress to see the grave. We pad TKL 20 to one very athletic Turk who smuggled us in the fortress. 

At the night we went to Pamukkale

Day 5

I forgot the name of the hotel in which we slept in Pamukkale but I should say hat this was the best dinner we had in Turkey. We The hosts were very nice, we were the only visitors in the hotel this night and they made us very generous dinner.

Pamukkale has to be seen. The strange thing there is that the guards leave the tourist to walk in the water on the stone which obviously destroys the site.

After Pamukkale we started to approach the boarder on the north. After 5 hours driving we reached Bandirma which is on Marmara sea. Very ugly and industrious city. Do not fool yourself to go there. Nothing to see.

I almost forgot to say that in Turkey we ate one of the most delicious strawberries that we have eaten before. The price it TKL 2 per kilo which is twice cheaper than Bulgaria.

Day 6 – going back

We crossed in Europe through Galobolu this time. It is very important to know few things. The ferry in Galibolu is worse than this in Canakkale. If there is a huge gas cistern around you should know that you will not take the ferry soon. The cisterns always go first and the ferry takes only them baceuse of safety precautions.

Anyways after we crossed we visited Edirne so that Petar can see the huge mosque of Mimar san. The rest of us have been there before.

As a conclusion I would say again that Turkey gave us 6 very sunny, funny and gorgeous days. We say places of thousands years old, ate delicious food and spent hours between friends. Actually the best trip is when one have good friends with.

Стана така, че от около 2 седмици имам редовен досег с митниците. По-точно с митницата на Аерогара София. Досега сблъсъкът ми беше във връзка с пътуванията ми – къде с кола, къде със самолет – но се случи, че се излъгах да си купя обувки от САЩ по Интернет. Тъй като се оказа съм минал границата на необмитаяемост, се наложи да плащам мита +данък – 10% мито (за различните обувки митото е различно) + ДДС.

Митото и данъците обаче са ясни. Това, което наистина ме озадачи, е работата на служителите на Агенция “Митници” на Аерогара София.

Ситуацията се разви така.

1 Етап

Обадих се по телефона, за да се осведомя за работното време. Много любезен господин обясни, че работят и в събота.

2 Етап

В събота, 12.04, аз с документите, получени от UPS, точно в 12.30 се озовах в сградата Митницата. Още на вратата, възрастен господин (митничар) ми обясни, че нямало смисъл въобще да влизам, защото дори и да съм си платял митото, банката нямало да може веднага да го отрази в системата, така че най-добре да съм отишъл в понеделник. След като му обянсих, че нямам време, той ми заяви, че съм твърде нахален и своенравен и махвайки с ръка си замина. Отбелязвам, че отидох в средата на работното време – 12.30. Влизайки вътре обаче, се оказа, че е невъзможно да си попълня сам митническата декларация, защото за това имало лицензирани бюра. Вадела сe била от софтуер. Баси. Бюрата се намирали отстрани на Митницата.

Намерих бюрата. Оказа се, че услугат им струва 15 лв. 15 лв., за да попълнят името ти заедно със стоката. Чист, откровен рекет от страна на държавата – или им плащаш и ти попълват декларацията, или просто нямаш декларация. Няма нужда да споменавам какви пари печелят такива бюра. Интересно как са избрани.

След като ми попълниха декларацията (служителката пуфтя и сумтя, че я карам да работи в 12.40, защото затваряла в 13.00) отидох в клона на банката, за да си платя митото и данъка. Банката също работи до 13.00 в събота. Платих. И си тръгнах.

3 Етап

През седмицата отидодох в офиса на UPS, за да си взема обувките. Okaза се, че съм забравил да ми сложат печат от Митницата. Тоест пак трябваше да ида.

4 Етап

Тази събота, 19.04, отидох пак в Митницата. Само за печата. Точно в 11.30. Оказа се, че човекът, който обработва гише “Физически лица”, бил излязъл. След като започнах да питам къде е митничари и митничарки, абсолютно изненадани на наглостта ми да питам, вдигаха рамене.

Точно в 11.55 от вратата се зададе нисък, дебел господин с очила. Човекът, който обслужва гише “Физически лица”. Вонеше на цигари от далеч. Видя, че аз съм този, който е питал за него, и величествено дойде до мен. Благоволи да ми вземе документите. След 5 мин. излезе и каза, че номерът на митническата декларация го нямало в системата. Трябвало да се върна при жената, която ми я е писала, за да и напомня да го добави.

5 Етап

Върнах се при жената. Беше друга всъщност. Адски се раздразни за това, че благоволих да я попитам защо са ми объркали декларацията. Демонстративно чукна няколко клавиша на компютъра и ми я подаде обратно. Каза, че вече била въведена.

6 Етап

Върнах се обратно при миришещия на цигари господин, който очевидно не беше там, за да работи. Каза ми, че излиза в обедна почивка и че след 13.00 ще ми види документите. След като му оябсних, че съм го чакал 30 мин. да си дойде на мястото, той най-необезпокоявано ми заяви, че лъжа. И ми затвори вратата.

Поинтересувах се къде пише от кога до кога е обедната почивка. НИКЪДЕ НЕ ПИШЕ. Мисля дори, че нямат такава. Оказа се обаче, че една от митничарките има рожден ден.

Та господинът излезе отново и ме помоли да изляза от залата, защото имали “малко тържество”. Казах, че няма да изляза.

След малко се появи друг митничар с бонбони - колежката черпела, да съм си вземел. Очевидно им беше шефът. Миришеше на цигари още повече от дебелака. Беше супермазен.

Отказах да взема бонбон.

7 Етап

След като им беше очевидно некомфортно, че стоя до тях и ги гледам как нищо не правят през работно си време, в 12.30, в разгара на купона и обедната почивка, ми взеха документите, сложиха 2 печата и ми ги подадоха демонстартивно. През това време си говореха как може да съм толкова нагъл да седя и да ги гледам.

Сега отново ще ходя до UPS.

Тоталната бюрократщина и мързел на българския чиновник отново ме връхлетя, виждайки плазмодиите от митницата на Аерогара София.

Те не знаят обаче, че им направих няколко снимки. Не че са нещо, но поне се опитах да заснема тези герои, откраднали толкова стоки и получили толкова подаръци. Те затова и всички миришат на цигари. Не могат да изпушат всичко подарено им.

За Бога, братя, спрете да гласувате за тая комунистическа сган, която толерира чиновническата некадърност и наглост. И по възможност не ходете в митницата. Там времето е спряло някъде края на 80-те.

Преди време Гоце беше казал, че не е бил агент и не имал нищо общо с ДС. После се оказа, че има една папка, в която има едни неща, писани от Гоцето, и че май не е съвсем като да не е сътрудничил на ДС. После той взе, че обясни на чуждите дипломати, че бил писал, ама то било за България и било само исторически труд, и т.н и т.н.

Преди още повече време, когато алаброса не му беше толкова голям,  Гоцата беше твърдо против НАТО, после пък взе да обяснява какъв успех е влизането ни в Алианса. За ЕС няма какво да се говори. Гочо сигурно още от малък е искал да сме вътре, ама не го е казвал да не му се смеят в партията.

От броя си преди няколко дни в-к „Струма” твърди, че Гоцко е бил на 2 Март на лов за лисици (или вълци май бяха) край Симитли и че всъщност той така е пазил националния траур. Другите медии разтръбиха новината. Някои като БТВ не толкова словоохотливо, но все пак и те нещо споменаха. Гоцанчо обаче твърдо отрече, като заяви, че е бил на тази дата в района на Симитли, но не е ловувал. Не бил отсядъл и в хотел, както твърди в-к „Струма”.  Както е тръгнало, всичко, което каже Гоцето, в крайна сметка е опровергавано впоследствие или с други думи – всичко, което досега е казвал Гоцко, се оказва лъжа. Нищо чудно не само да е бил на лов, ами и да е утрепал туй-онуй.

Като се замисля, всъщност има ли някакво значение дали Гоцето е бил на лов на 2-ри Март. Еми няма. Не бил спазил траура. Че кой от нас, освен роднините на загиналите, го е спазил. Кой и колко от нас правят така, че да живеем като общество по-добре. Всеки мисли за себе си. Добре. Ама поне малко чувство за общество да имахме. Еми като сме толкова калпав и овчи народ как да нямаме такъв смотан президент. Всъщност той е един президент „менте”. Както и ние сме народ „менте”. Мислим си, че сме народ, а сме стадце. Гоцанчо си мисли, че е президент, а една мижитурчица. Изобщо всички се лъжем един друг, че сме нещо друго. 7 милиона лъжливи овчарчета. И може да не мога да сложа снимки на всички, ама се изкушавам да сложа една на Гоцанчо

Във вчерашния брой на в-к „Капитал” има статия, която доста точно описва мнението ми за „Великолепната шесторка”. Така че не ми се говори вече за гадната подигравка, която БТВ правят и с която изместват центъра на проблема.

Както и да е. Качихме с двама приятели Мусала – вчера и днес. Тук слагам малко снимки от качването. Времето беше прекрасно, малко вятър, просто красота. Няма смисъл от думи в к райна сметка.

В България сякаш сме обречени всичко да ни е наопаки. Не се оплаквам, разбира се, но в страна член на Европейския съюз, просто нещата не трябва да са така. Или поне би следвало да се променят. Под „така” разбирам – разбити тротоари, кучешки лайна по улиците, падащи козирки и сгради и население, което мазохистично гласува за престъпници, а после се чуди защо го крадат – глупаво население с една дума. Не на последно място е и подкупната ни, сервилна радио - телевизионна и печатарска гилдия.

Тези дни по BTV върви кампанията „Да спасим децата на България”. Ани Салич всяка вечер ни обяснява как трябва да пускаме смс-и и да гласуваме. Безспорно хуманна и похвална инициатива. Инициатива обаче е полезна само на пръв поглед. Всъщност тя е поредното доказателство за преобърнат стандарт.

BTV е медия, гледана от няколко милиона човека всяка вечер. Вместо да насочи вниманието на хората към същината на проблема, а именно – министър, който не си върши работата, слабо министерство, крадливи директори на домове и изобщо НУЖДА ОТ ГЕНЕРАЛНА ПРОМЯНА СЕГА, BTV се занимава с инициатива за замазване на очи. С отбиване на номера.

Децата на България са в тази ситуация, защото ние – народонаселението гласуваме за хора като Емилия Масларова. Тя е ресорен министър и от нейната активност и действия в огромна степен зависи и положението, в което се намират домовете за деца сираци. И вместо BTV да обяснява на хората това всяка вечер, да буди и повдига въпроса, да пита, да рови, тя събира 12 човека да пеят. Защото щели да се съберат пари.

Хора, не се заблуждавайте. Като пуснете по 2 смс-а на вечер, единственото, което ще постигнете е да спите по-спокойно. Това обаче няма да помогне на децата в домове. 5, 6 или колкото са там милиона лв. след една такава кампания няма да спрат изнасилванията, просията, наркотиците и т.н. в тези домове. Много често тези деца имат нужда просто от внимание. От човешки разговор. От нещо повече от скапани подаяния, които не се знае доколко ще достигнат и до тях.

И ролята на BTV не е да прави кампании, а да говори на хората, да ги накара да се питат защо имаме скапана министърка, която не си върши работата и защо тя взима нашите пари като заплата.

И трябва веднъж завинаги да разберем, че промяна идва като гласуваме разумно. Като използваме главата си. И като си търсим правата. Смс-ите няма да променят нищо, за жалост. Е, ще поизлъскат малко имиджа на понапълнялата Салич, Векилска, някоя си мисис България, бивша сървайвърка и т.н. Но просто няма да помогнат на децата. И някак си у мен, може да е поради Тома-неверщината ми, все се върти мисълта: а колко печелят мобилните оператори, плаща ли се на „звездите” да пеят, колко струва рекламното време в тези часове? Някак си малко повече ми идва тази натруфена, агресивна кампанийност.

Когато уволни Инджев, BTV показа, че е всичко друго, но не и медия. Просто залъгалка за баби, които си чакат сериалите.

По-важното е ние да дадем шанс на децата в домовете за сираци да имат равен старт с всички нас. Това може да стане само по един начин – като мислим, когато гласуваме. Когато осъзнаем, че сме отговорни пред децата си. Те не заслужават да живеят в действителността, в която живеем ние. Има политика, има и шоу. За жалост те не са взаимозаменяеми. Както се опитва да ни убеди BTV. А всъщност може би това е и целта – гледаш шоу и спираш да мислиш. Казваш си: „Ето, аз помагам. Какво ме занимават с министри и техните каши.”.

Защото е време да признаем пред себе си, че смс-ите не правят съня ни по-спокоен. Защото, ако Масларова иска, много деца могат да бъдат по-щастливи. Аз плащам достатъчно данъци, за да може това да се случи. Всички плащаме.

Избор на BTV е да не се държи като медия, а като суроватка на соц. забавачница. Може би преувеличавам, но все си мисля, че ще бъдат малко по-полезни, ако се поразровят в имотното състояние на Масларова и поразпитат защо тази жена пък чак толкова не й се работи. Защото състоянието на домовете за деца е пряко обвързано с некадърността на правителство, министър и с нашата собствена безотговорност.

Колкото и смс-а да пуснем, ако гласуваме с гъзовете си, нищо никога няма да се промени.
Време е да преобърнем принципа и да заменим шоуто с реални действия.

…Тази вечер си мислех да пусна смс. Не пуснах. Не знам защо.

Новината от миналата седмица е Путин и Южен поток. Руският президент дойде, цяла вечер преговаря с мъжкарите от нашето правителство и те „извоюваха” 50% от тръбите по трасето, което минава през България. Страшното в случая не е, че нашите свалиха гащите. Това беше ясно отдавна. Лигавата физиономия на Гоце (който не пропуска да си сложи червената вратовръзка) излъчва само и единствено сервилност. Ясно е, че в Европа само Русия има газ. И че ще купуваме от нея. Не съм икономист и не мога да преценя ефекта на споразумението. Като знам обаче, че всъщност преговорите са се свели до няколко нареждания от Москва, няма как да не се съмнявам в изгодата за България. Проблемите обаче не са тези.

Проблем 1

Защо ако Набуко е европейския отговор на Южен поток, европейския проект все още е само на ниво идея? И защо европейците, след като са толкова принципни и свободолюбиви, сключват всяка държава за себе си отделни уговорки с руснаците – Германия, Италия, Унгария, Словакия…? И защо бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер стана съветник на Газпром? Е това не е ли европейско предателство? Човекът знаещ толкова тайни за Европа стана платен съветник на държавната енергийна компания на Москва.

Проблем 2

Защо Европа мълчи за Чечня? Защо мълча за „освобождаването” на заложниците от театъра в Москва. Защо мълча за Беслан и действията на руските анти-терористични служби?

Проблем 3

Защо Гоце и Станишев, след като са такива мъже, не питаха Путин какво става със свободата на словото в Русия? И май никой европейски лидер не го пита. Само лаене на вестници.

Проблем 4

Защо сега Reuters ще ми разправя, че България била предала европейския интерес? Е , толкова ли са смотани експертите на Reuters, та не знаеха, че така ще протекат нещата? Имаше преговори в Атина, имаше изказвания на руския посланик за троянски коне? И пак ли така ще мънкат след като и сърбите и гърците свалят гащите?

Проблем 5

Въпреки абсолютното предателско поведение на българското правителство спрямо европейския интерес нищо няма да се случи с България. Европейците отдавна са доказали лицемерието си.

Всъщност отговорите се свеждат до това, че Русия е държава богата на природни ресурси. И Европа има нужда от тях. Както плюят срещу емигрантите от Иран, Пакистан, Турция, но в същото време не искат да работят повече от 40 часа, така европейците обясняват колко е лоша Русия, но в същото време пускат котлона с евтин газ.

Омръзна ми от това постоянно европейско лицемерие. Най-стария и най-прогнил континент е време да разбере, че нещата в новия свят се случват от Изток, че САЩ са най-голямата икономика и че дори и след 1000 години Европа ще продължава да се хвали само с демокрацията и замъците си, докато в САЩ създават клонинги от кожни клетки.

По-добре силите за мрънкане да се обединят в сили за изграждане на проекта Набуко и създаване на алтернативни горива. Норвегия обяви, че до 2030-та година има за цел да стане напълно енергийно независима държава. Може би лидерите на големите европейски държави, както и техните народи, трябва да се замислят какво правят в бъдеще…какво прави Европа в бъдеще, защото иначе остава само едно: обясняване колко велик континент е Европа и пълна зависимост от Русия за газ и от Третия свят за емигранти, които да работят.

Да се чуди човек на наглостта и тъпотията на някои хора…По принцип всички знаем, че хора по света всякакви. Как така обаче се получава, че най-големите кретеноиди, които могат да се намерят по нашите земи, все ни стават министри. Глупави, без морал и безкрайно алчни. Не всички, разбира се, но примерите веднага изникват пред очите на всеки, който има някакъв досег с нещастния ни „политически живот”. Да вземем за пример госпожа Емел Етем. Или, както е по-известна Ептем Крадем. В момента е модно да се пише за нея, защото некадърността й се разлива (често със смъртни последствия) далеч извън нещото, наречено Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Прилагам снимка на красавицата.

Госпожа Крадем сама по себе си е пълно бедствие. Просто, защото е глупава. Една от марионетките на Доганчо, които за това, че му служат вярно, той направи министър. Както се казва : „Ебаси държавата щом има такива министри”. Реакциите на госпожа Крадем на наводненията през двете поредни минали лета, на двадесетсантиметровия сняг, който остави стотици хора, бедстващи по магистрала Тракия беше, че се намираше в отпуск и контролираше ситуацията от там, където е била в отпуск. Отделен е въпросът как така 20 см. сняг затваря магистрала, но това е България. Тук никога не сме подготвени за нищо. Просто министърчета, политици, чиновници – всичката паплач, на която им плащаме заплатките - мислят само за себе си.

Ако имаше поне малко морал (една капка дори) Крадем отдавна щеше да си е подала оставката. Уви няма. Ако Станишев имаше поне капка смелост, щеше отдавна да я е изритал. Уви и той няма. Оказа се един от най-некадърните министър-председатели в българската история, която всъщност няма да го запомни с нищо.

Разбира се, изходът е мащабен и незабавен протест. Аз лично бих се включил веднага. Протест срещу цялото правителство. Защото са некадърни и застрашават нашия живот с олигофренията си. Защото от 20 години чакам кретени като тях да направят поне нещо добро за хората в тая шибана държава (тоест за нас-шибаняците). Защото в момента едва ли има българин, който иска отрепки като Крадем да са министри, но въпреки това те стискат кокала и дърдорят простотии по медиите. Майка му стара, минаха 18 години от 1990. Че това е почти половината време, в което бяхме в социализма (или в каквото там е било). И какво? Управляват ме идиоти като Ептем Крадем, като Джевдет Чакъров, като Станишев, Доган, Първанчо и кой ли още не.

Разбира се, огромна вина носят некадърните и гъзолизни български журналисти. Които пишат само поръчкови материалчета и разобличават очевидни престъпления само, ако ги натисне някой, който има изгода. Пардон, в България журналистика няма.

В България хората живеят в безвремие. Мразят си правителството, но не го свалят, ами чакат някакви си избори. Чакат и така ни минава живота. С кърлежи като Крадем и сие.

Винаги съм се учудвал на феномена „български министър”. Става някой катил министър и незнайно защо започва да се възприема като полу-бог. Като някой, на който трябва да се кланям за това, че ме ръководи и решава в каква политика да се забърка държавата. Ебаси дебилите. Не осъзнават, че ни дължат отчетност и уважение за това, че сме ги избрали, за това, че не са нищо повече от нас и затова, че носят отговорност пред избирателите си. Че не са там да крадат, а да съзидават. Скапани бай-ганьовци. Аман от селския ви манталитет и селското ви държание. Честно казано повръща ми се от вас. Госпожо Крадем, госпожо Масларова бихте ли ни освободили от присъствието си. Не ви искаме, защото сте некадърни. Безобразнао, безхаберно, ултра некадърни. Срам ме дори, че ви чувам имената. Патки.

В дните около новогодишната нощ за пореден път се сблъсках с поведение, което ме изуми. Поведение от типа „Гадно ми е да ме правят на идиот, но ако трябва да се възпротивя, няма да го направя”.

С група приятели прекарахме Нова година в Атина. Използвахме услугите на туристическа агенция Зора турс (призовам никога да не пътувате където и да е с тази агенция). Пътувахме до Атина с автобус. Всичко мина идеално (Атина е чудесен град) с изключение на неадекватното поведение на шофьора на автобуса и на екскурзовода.

Екскурзоводката никога до този момент не беше ходила в Атина. Тоест, нямаше как да изпълни основната функция на един екскурзовод (да ти покаже забележителностите на дадено място, да ти разкаже на две-на три за историята му), защото за пръв път идваше в Атина. С абсолютна увереност заявявам, че бих се справил с пъти по-добре от нея. Поне бях ходил в Атина. В случая няма да коментирам наглото и грозно поведение на тази жена, защото тя не само, че не помагаше на клиентите си, но вместо да се извини, че не знае отговорите на нашите елементарни въпроси (къде се намира еди кое си, как да стигнем до там и т.н.), тя се караше, че не сме си били прочели предварително в Интернет. Тази некадърност се преживява.

Проблемът, според мен, беше в шофьора. Автобусът имаше само един шофьор. Тоест той го управлява на отиване и на връщане към Атина по 15 часа на ден. Което е абсолютно забранено от Закона за автомобилните превози. Общо взето може да се каже, че шофьорът рискува живота на всички пътници в автобуса, защото всеки момент можеше да заспи на волана.

Това, което обаче породи моето възмущение най-вече, е поведението на пътниците. С изключение на нашата група, никой от пътниците не се сети да поиска сметка от гида и шофьора защо аджеба те ни рискуват живота. Всеки си го мислеше, шушукаше се по седалките, но никой не повдигна въпроса пред всички. Хем осъзнаваш, че не само ти се подиграват, но и има опасност за живота ти, хем си траеш.

Ей това не мога да разбера! Как е възможно такава търпимост към безпорядъка. Дори тогава, когато може да пострадаш.

Как тогава да искам да живея в по-нормална държава. Че то дори, когато се подиграват в очите на хората, те пак си траят.

Значи си заслужаваме съдбата. И управията.

А това, което трябваше да се случи е следното. Целият автобус държи сметка на шофьора защо няма втори шофьор в автобуса. Информира се тур-оператора (тъпанарите от Зора турс), информира се гръцката полиция (шофирането на автобус на дълго разстояние от един шофьор е забранено от европейски регламент), информира се българското посолство в Атина и се чака, докато дойде още един шофьор. Защото така се отстоява позиция, а не хъмкайки по седалките. После, естествено, в България се завеждат искове срещу Зора турс за компенсиране на забавянето (докато се чака да дойде втория шофьор от България).

Относно некомпетентната екскурзоводка просто трябваше хората да й обяснят, че по-добре въобще да не се обажда (в редките моменти, когато го правеше) и да си мълчи. А после в София отново да се иска обяснение от Зора Турс защо е назначила толкова абсурдна жена за гид.

В България обаче хората не се борят за правата си. Затова и нямаме права. Каквото и да стане казваме „Абе, айде да върви, то с нашата жалба ли ще се оправят нещата…”. И затова ни е такова дережето. Всичко си правим сами.

Пиша тук, за да не препращаме хиляди мейли.

1. Титуляр на сметката. Има два варианта (други не съм измислил). Няколко физически лица или фондация (сдружение). Проблемът с физическите лица е, че тези пари ще им влизат като приход. Мисля обаче, че няма да се плаща дарение. Поне като чета чл.13, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Давайте предложения какъв е да е титуляра;
2. Ако решим да е само сметка – колко човека да са титуляри?
3. Как да избираме проектите, по които да даваме парите после? С гласуване на всички, които са дали предполагам. Трябва ли някой, който е дал повече пари, да има и повече гласове?

Има още други въпроси. Предлагам да ги дискутираме и задаваме тук, за да не ни се пълнят мейлите.